Трентино Волей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Енърджи Т.И. Трентино“
Информация
Основан 2000
Зала „Пала Тренто“
Капацитет 4200
Мъжки отбор
Първенство ИВЛ
Екипировка
Домакин
Гост
„Енърджи Т.И. Трентино“ в Общомедия

Енърджи Т.И. Трентино е професионален волейболен клуб в град Тренто, Италия.

От своето основаване през 2000 г. играе неизменно в Италианската волейболна лига, за Купата на Италия и Суперкупата на Италия.

Ерата Стойчев[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. за старши треньор е назначен Радостин Стойчев, с когото още първия сезон стигат до шампионската титла. Следват още две титли от шампионата на Италия, четири от Световния клубен шампионат, три купи на Италия, една суперкупа на Италия и три златни медала от Шампионската лига.

Поради силното българско присъствие на играчи в отбора и българския му треньор Радостин Стойчев в България отборът е известен под името „Бг Тренто“.

Икономии[редактиране | редактиране на кода]

В края на сезон 2012-2013, президента Диего Мосна обявява курс на икономии, който води до напускане на голяма част от звездите на отбора. Радостин Стойчев, Матей Казийски, Рафаел де Оливейра и Османи Хуанторена отиват в Халбанк (Анкара, Турция)[1], Ян Щокр поема за Динамо (Краснодар, Русия)[2].

Новия състав, воден от Роберто Серниоти, се гради около Емануеле Бирарели и Цветан Соколов, който се завръща от Кунео. Още в началото на сезон 2013-2014 Тренто печели трофей, като се налага над Мачерата в двубоя за суперкупата на Италия.[3] На световното клубно първенство този път се класират на трето място. Завършват сезона на пето място в Италия.

Ново начало на българския тандем[редактиране | редактиране на кода]

След неуспешния сезон през 2014-2015 начело на отбора се завръща Радостин Стойчев, а в състава отново са привлечени Матей Казийски и полския разпределител Лукас Жигадло. [4] На мястото на заминалия за Турция Цветан Соколов е привлечен опитния словак Мартин Немец, а в края на сезона, за плейофната фаза се завръща и Митар Джурич.

През сезона отборът играе на три финала – за купата на ЦЕВ, за купата на Италия и за шампионата на Италия. Спечелват само последния и стават шампиони.[5]

Сезон 2015-16 година. Отборът е напуснат от Матей Казийски, който заминава да се състезава в Япония. Българското присъствие продължава в лицето на Георги Братоев. Отборът достига до три финала – за Шампионската лига срещу Зенит (Казан), за купата и суперкупата на Италия, но губи и трите. В първенството отпада на полуфинал срещу DHL (Модена).[6] В края на сезона Радостин Стойчев напуска клуба.

След българите[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2016-2017 отборът е поет от Анжело Лоринцети и достига до финалните битки за купата на ЦЕВ, където след спечеления първи двубой, губи втория и "златния гейм" определя французите за носители на купата.

През 2018-2019 Тренто спечелва купата на ЦЕВ, след победа на финала над Галатасарай (Истанбул, Турция).[7]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Италия – 2008, 2011, 2013, 2015
  • Носител на Купата – 2010, 2012, 2013
  • Суперкупа на Италия – 2011, 2013
  • Шампионска лига – 2009, 2010, 2011
  • Световен клубен шампион – 2009, 2010, 2011, 2012 (рекорд)
  • Носител на Купата на ЦЕВ - 2019

Състав за сезон 2015-2016[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 Flag of Italy.svg Габриеле Нели
  • 4 Flag of Italy.svg Олег Антонов
  • 5 Flag of Italy.svg Тициано Мацоне
  • 6 Flag of Bulgaria.svg Георги Братоев
  • 8 Flag of Italy.svg Карло де Анжелис
  • 9 Flag of Italy.svg Симоне Жианели
  • 10 Flag of Italy.svg Филипо Ланца
  • 11 Flag of Argentina.svg Себастиан Соле
  • 12 Flag of Greece.svg Митар Джурич
  • 13Flag of Italy.svg Масимо Колачи
  • 15 Flag of Belgium.svg Симон ван дер Воорде
  • 17 Flag of Slovenia.svg Тине Урнаут
  • 18 Flag of Italy.svg Даниеле Мацоне

Източници[редактиране | редактиране на кода]