Трентино Волей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Енърджи Т.И. Трентино“
Информация
Основан 2000
Зала „Пала Тренто“
Капацитет 4200
Мъжки отбор
Първенство ИВЛ
Екипировка
Домакин
Гост
„Енърджи Т.И. Трентино“ в Общомедия

Енърджи Т.И. Трентино е професионален волейболен клуб в град Тренто, Италия.

От своето основаване през 2000 г. играе неизменно в Италианската волейболна лига, за Купата на Италия и Суперкупата на Италия.

Ерата Стойчев[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. за старши треньор е назначен Радостин Стойчев, с когото още първия сезон стигат до шампионската титла. Следват още две титли от шампионата на Италия, четири от Световния клубен шампионат, три купи на Италия, една суперкупа на Италия и три златни медала от Шампионската лига.

Поради силното българско присъствие на играчи в отбора и българския му треньор Радостин Стойчев в България отборът е известен под името „Бг Тренто“.

Икономии[редактиране | редактиране на кода]

В края на сезон 2012-2013, президента Диего Мосна обявява курс на икономии, който води до напускане на голяма част от звездите на отбора. Радостин Стойчев, Матей Казийски, Рафаел де Оливейра и Османи Хуанторена отиват в Халбанк (Анкара, Турция)[1], Ян Щокр поема за Динамо (Краснодар, Русия)[2].

Новия състав, воден от Роберто Серниоти, се гради около Емануеле Бирарели и Цветан Соколов, който се завръща от Кунео. Още в началото на сезон 2013-2014 Тренто печели трофей, като се налага над Мачерата в двубоя за суперкупата на Италия.[3] На световното клубно първенство този път се класират на трето място. Завършват сезона на пето място в Италия.

Ново начало на българския тандем[редактиране | редактиране на кода]

След неуспешния сезон през 2014-2015 начело на отбора се завръща Радостин Стойчев, а в състава отново са привлечени Матей Казийски и полския разпределител Лукас Жигадло. [4] На мястото на заминалия за Турция Цветан Соколов е привлечен опитния словак Мартин Немец, а в края на сезона, за плейофната фаза се завръща и Митар Джурич.

През сезона отборът играе на три финала – за купата на ЦЕВ, за купата на Италия и за шампионата на Италия. Спечелват само последния и стават шампиони.[5]

Сезон 2015-16 година. Отборът е напуснат от Матей Казийски, който заминава да се състезава в Япония. Българското присъствие продължава в лицето на Георги Братоев. Отборът достига до три финала – за Шампионската лига срещу Зенит (Казан), за купата и суперкупата на Италия, но за съжаление губи и трите. В първенството отпада на полуфинал срещу DHL (Модена).[6] В края на сезона Радостин Стойчев напуска клуба.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Италия – 2008, 2011, 2013, 2015
  • Носител на Купата – 2010, 2012, 2013
  • Суперкупа на Италия – 2011, 2013
  • Шампионска лига – 2009, 2010, 2011
  • Световен клубен шампион – 2009, 2010, 2011, 2012 (рекорд)

Състав за сезон 2015-2016[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 Италия Габриеле Нели
  • 4 Италия Олег Антонов
  • 5 Италия Тициано Мацоне
  • 6 България Георги Братоев
  • 8 Италия Карло де Анжелис
  • 9 Италия Симоне Жианели
  • 10 Италия Филипо Ланца
  • 11 Аржентина Себастиан Соле
  • 12 Грешка в Lua в mw.wikibase.entity.lua на ред 88: data.schemaVersion must be a number, got nil instead. Митар Джурич
  • 13Италия Масимо Колачи
  • 15 Белгия Симон ван дер Воорде
  • 17 Словения Тине Урнаут
  • 18 Италия Даниеле Мацоне

Източници[редактиране | редактиране на кода]