Тримата повелители и Петимата императори
История на Китай | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
ДРЕВЕН ПЕРИОД | |||||||
Тримата повелители и Петимата императори | |||||||
Ся 2070–1600 пр.н.е. | |||||||
Шан 1600–1046 пр.н.е. | |||||||
Джоу 1046–256 пр.н.е. | |||||||
Западна Джоу | |||||||
Източна Джоу | |||||||
Период „Пролети и есени“ | |||||||
Период на воюващите държави | |||||||
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД | |||||||
Цин 221–206 пр.н.е. | |||||||
Хан 206 пр.н.е.–220 | |||||||
Западна Хан | |||||||
Син | |||||||
Източна Хан | |||||||
Трите царства 220–280 | |||||||
Уей, Шу, У | |||||||
Дзин 265–420 | |||||||
Западна Дзин | |||||||
Източна Дзин | Шестнайсетте царства 304–439 | ||||||
Южни и северни династии 420–589 | |||||||
Суей 581–619 | |||||||
Тан 618–907 | |||||||
Петте династии и десетте царства 907–960 |
Ляо 907–1125 | ||||||
Сун 960–1279 |
|||||||
Северна Сун | Западна Ся | ||||||
Южна Сун | Дзин | ||||||
Юен 1271–1368 | |||||||
Мин 1368–1644 | |||||||
Цин 1644–1911 | |||||||
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД | |||||||
Република Китай 1911 - 1949 | |||||||
Китайска народна република след 1949 |
|||||||
Тримата повелители и Петимата императори (на китайски: 三皇五帝, пинин: Sānhuáng wǔdì) са древни китайски митологични владетели и герои от периода ок. 2500 пр.н.е. – 2100 пр.н.е.[1] Този период предшества династия Ся (Xia). Според легендите, Тримата повелители са полубогове, които помагат за създаването на човечеството и му дават важни умения и знания. В различните източници имената са различни: Фуси, Шенонг, Фалун Гонг; Фуси, Нюй-уа, Шенонг; Фуси, Шенонг, Хуан ди.
Петимата императори са велики мъдреци, пример за морални качества. От Хуан ди (2698 пр.н.е. – 2597 пр.н.е.) престолът преминал към племенника му Шао-хао (2597 пр.н.е. – 2514 пр.н.е.), след това към Чжуан-сю (2514 пр.н.е. – 2436 пр.н.е.), след това към Ди-Ку (2436 пр.н.е. – 2366 пр.н.е.), после към Ди-Чжи (2366 пр.н.е. – 2358 пр.н.е.) и накрая към Яо (2358 пр.н.е. – 2255 пр.н.е.), който бил едва ли не най-високо въплъщение на добродетел и мъдрост. Той обединил и привел в състояние на хармония страната, установил съгласие между хората, назначил умели помощници, които следили за порядките и внимавали за правилното летоизчисление. Яо, пренебрегнал недостойния си син Дан и избрал за свой приемник съветника и помощника си, добродетелния Шун (2256 пр.н.е. – 2205 пр.н.е.), от племето Шан, но му назначил за регент Ю, потомък на Хуан ди. На престола Ю или Ю Велики встъпил в 2205 г. пр.н.е. и се счита за основател на династия Ся.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 劉煒/著. Chinese civilization in a new light 中華文明傳真#1 原始社會:東方的曙光. 2002. ISBN 9620753143.