Тримата повелители и Петимата императори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени”
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420 CE
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суй 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юан 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Китайска република след 1911
Китайска народна
република
след 1949

Китайска република
(в Тайван)

Тримата повелители и Петимата императори (三皇五帝 , Sānhuáng wǔdì) са древни китайски митологични владетели и герои от периода ок. 2500 пр.н.е. - 2100 пр.н.е.[1] Този период предшества династия Ся (Xia). Според легендите, Тримата повелители са полубогове, които помагат за създаването на човечеството и му дават важни умения и знания. В различните източници имената са различни: Фуси, Шенонг, Фалун Гонг; Фуси, Нюй-уа, Шенонг; Фуси, Шенонг, Хуан ди.

Петимата императори са велики мъдреци, пример за морални качества. От Хуан ди (2698 пр.н.е. - 2597 пр.н.е.) престолът преминал към племенника му Шао-хао (2597 пр.н.е. - 2514 пр.н.е.), след това към Чжуан-сю (2514 пр.н.е. - 2436 пр.н.е.), след това към Ди-Ку (2436 пр.н.е. - 2366 пр.н.е.), после към Ди-Чжи (2366 пр.н.е. – 2358 пр.н.е.) и накрая към Яо (2358 пр.н.е. - 2255 пр.н.е.), който бил едва ли не най-високо въплъщение на добродетел и мъдрост. Той обединил и привел в състояние на хармония страната, установил съгласие между хората, назначил умели помощници, които следили за порядките и внимавали за правилното летоизчисление. Яо, пренебрегнал недостойния си син Дан и избрал за свой приемник съветника и помощника си, добродетелния Шун (2256 пр.н.е. - 2205 пр.н.е.), от племето Шан, но му назначил за регент Ю, потомък на Хуан ди. На престола Ю или Ю Велики встъпил в 2205 г. пр.н.е. и се счита за основател на династия Ся.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 劉煒/著. Chinese civilization in a new light 中華文明傳真#1 原始社會:東方的曙光. 2002. ISBN 9620753143.