Тримата повелители и Петимата императори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени“
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суей 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Република Китай 1911 - 1949
Китайска народна
република
след 1949

Република Китай
(в Тайван)

Тримата повелители и Петимата императори (на китайски: 三皇五帝, пинин: Sānhuáng wǔdì) са древни китайски митологични владетели и герои от периода ок. 2500 пр.н.е. – 2100 пр.н.е.[1] Този период предшества династия Ся (Xia). Според легендите, Тримата повелители са полубогове, които помагат за създаването на човечеството и му дават важни умения и знания. В различните източници имената са различни: Фуси, Шенонг, Фалун Гонг; Фуси, Нюй-уа, Шенонг; Фуси, Шенонг, Хуан ди.

Петимата императори са велики мъдреци, пример за морални качества. От Хуан ди (2698 пр.н.е. – 2597 пр.н.е.) престолът преминал към племенника му Шао-хао (2597 пр.н.е. – 2514 пр.н.е.), след това към Чжуан-сю (2514 пр.н.е. – 2436 пр.н.е.), след това към Ди-Ку (2436 пр.н.е. – 2366 пр.н.е.), после към Ди-Чжи (2366 пр.н.е. – 2358 пр.н.е.) и накрая към Яо (2358 пр.н.е. – 2255 пр.н.е.), който бил едва ли не най-високо въплъщение на добродетел и мъдрост. Той обединил и привел в състояние на хармония страната, установил съгласие между хората, назначил умели помощници, които следили за порядките и внимавали за правилното летоизчисление. Яо, пренебрегнал недостойния си син Дан и избрал за свой приемник съветника и помощника си, добродетелния Шун (2256 пр.н.е. – 2205 пр.н.е.), от племето Шан, но му назначил за регент Ю, потомък на Хуан ди. На престола Ю или Ю Велики встъпил в 2205 г. пр.н.е. и се счита за основател на династия Ся.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 劉煒/著. Chinese civilization in a new light 中華文明傳真#1 原始社會:東方的曙光. 2002. ISBN 9620753143.