Трите царства

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени“
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суй 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Китайска република след 1911
Китайска народна
република
след 1949

Китайска република
(в Тайван)

Трите царства (на традиционен китайски: 三國時代, на опростен китайски: 三国时代, на пинин: Sānguó Shídài) е период от китайската история, продължил от 220 до 280 г. и белязан от тристранната подялба на Китай между държавите Уей, Шу и У.[1] Периодът започва с края на династията Хан и е наследен от периода на династията Дзин.

В академично отношение, периодът на Трите царства се отнася за времето между основаването на държавата Уей през 220 г. и покоряването на държавата У от династията Дзин през 280 г. Годините преди това, от 184 до 220 г., са белязани от хаотични вътрешни борби между военачалниците в различните части на Китай. Средата на периода, от 220 до 263 г., е белязана от по-стабилно военно положение между трите държави. Краят на периода се характеризира с покоряването на държавата Шу от Уей през 263 г., узурпирането на Уей от династията Дзин през 265 г. и покоряването на У от Дзин през 280 г.[2] Все пак, китаизирането на южните региони от У има голям принос към бъдещето на Китай.[3]

Трите китайски царства към 262 година.

Периодът на Трите царства е един от най-кръвопролитните в историята на Китай. Общонародно преброяване от 280 г., след обединението на Трите царства под властта на Дзин, показва общо 2 459 840 домакинства и 16 163 863 души население. Това представлява само малка част спрямо демографските данни от периода Хан, когато са преброени общо 10 677 960 домакинства и 56 486 856 души.[4] И докато преброяванията е възможно да не са били особено точно, поради много фактори по това време, Дзин правят всичко по силите си за да отчетат всички индивиди.[5]

Технологиите се развиват значително през този период. Министър-председателят на Шу Джугъ Лян изобретява ранен вариант на дървена ръчна количка[6] и подобрява китайския арбалет чу ко ну.[7] Машинният инженер от Уей Ма Дзюн е считан от мнозина за също толкова добър като Джан Хън преди него.[8] Той изобретява хидравлично задвижван механичен куклен театър, проектиран за император Цао Жуей, верижна помпа с квадратни палети за напояване на градините в Луоян и гениален дизайн на колесница с немагнитен компас, работещ с диференциален механизъм.[9]

Макар да е относително кратък, този исторически период става обект на много романтични творби в културите на Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е популяризиран в операта, фолклора, разказите, а отскоро и във филмите, телевизията и видеоигрите. Може би най-известната творба за този период е романът „Трицарствие“ (познат още като „Романс за Трите царства“) на Луо Гуанджун от периода Мин.[10][2] Авторитетен исторически опис на периода е „Записи на Трите царства“ на Чън Шоу. Независимо от това, периодът на Трите царства е твърде кратък, за да окаже влияние върху изкуствата.[3]

Терминът „Три царства“ в известна степен е неточен, тъй като всяка държава се оглавява не от цар, а от император, който претендира за сюзеренна власт над цял Китай.[11] Въпреки това, той се е наложен като стандарт сред западните синолози.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Theobald, Ulrich. Chinese History – Three Kingdoms 三國 (220 – 280). 2000. Посетен на 7 юли 2015.
  2. а б Three Kingdoms Period: the Tripartite Division of China. // China Highlights, 13 май 2020. Посетен на 15 юли 2020.
  3. а б Three Kingdoms. // Encyclopædia Britannica, 5 януари 2018. Посетен на 15 юли 2020.
  4. Nicola Di Cosmo and Robin D. S. Yates. Military Culture in Imperial China. Harvard University Press. ISBN 978-0674031098.
  5. Hans Bielenstein. Chinese historical demography A.D. 2 – 1982. Östasiatiska museet. p. 17
  6. This Man Is Riding a Masterpiece Like Zhuge Liang's on the Street!. // 20 януари 2015. Посетен на 31 март 2015.
  7. The Invention of the Crossbow. // Посетен на 31 март 2015.
  8. Reconstruction Designs of Lost Ancient Chinese Machinery. Online-Ausg.. Dordrecht, Springer Science & Business Media, 2007. ISBN 978-1402064609. с. 129.
  9. Xiong, Victor Cunrui. Historical Dictionary of Medieval China. Lanham, Md., Scarecrow Press, 2009. ISBN 978-0810860537. с. 351.
  10. Romance of the Three Kingdoms: China's Greatest Epic 三國志演義. // Посетен на 1 април 2015.
  11. Tanner, Harold Miles. China: A History. Indianapolis, Indiana, Hackett Publishing, 13 March 2009. ISBN 978-0872209152. с. 141 – 142.