Трихлоризоцианурова киселина
| Трихлоризоцианурова киселина | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₃Cl₃N₃O₃ |
| Моларна маса | 230,901 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 87-90-1 |
| PubChem | 6909 |
| ChemSpider | 6643 |
| ChEBI | 33015 |
| ChEMBL | CHEMBL1698868 |
| RTECS | XZ1925000 |
| SMILES | C1(=O)N(C(=O)N(C(=O)N1Cl)Cl)Cl |
| InChI | InChI=1S/C3Cl3N3O3/c4-7-1(10)8(5)3(12)9(6)2(7)11 |
| InChI ключ | YRIZYWQGELRKNT-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | RL3HK1I66B |
| Gmelin | 240759 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Трихлоризоцианурова киселина в Общомедия | |
Трихлоризоциануровата киселина е органично съединение с формула (C3Cl3N3O3). Използва се като индустриален дезинфектант, избелващ агент и реагент в органичния синтез.[2][3][4] Изглежда като бял кристален прах със силен мирис на хлор. Понякога се продава под формата на таблетки или гранули за домашна и промишлена употреба.
Синтез[редактиране | редактиране на кода]
Трихлоризоциануровата киселина се получава чрез реакция на цианурова киселина с хлор и тринатриев цианурат.[5]
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Съединението е дезинфектант, алгицид и бактерицид главно за плувни басейни и багрила. Използва се и като избелващ агент в текстилната промишленост. Намира широко приложение в дезинфекцията на басейни и минерални извори, за предотвратяване и лечение на болести в животновъдството и рибарството, консервиране на плодове и зеленчуци, пречистване на отпадъчни води, като алгицид за рециклирана вода в промишлеността и климатизацията, при обработка против свиване на вълна, за третиране на семена и в органичен химичен синтез. Използва се в химическия синтез като лесен за съхранение и транспортиране източник на хлорен газ, не подлежи на ограничения за превоз на опасни газове и реакцията ѝ със солна киселина произвежда относително чист хлор.[6]
Трихлоризоциануровата киселина, използвана в плувните басейни, е по-лесна за работа от обикновения хлор. Тя се разтваря бавно във вода, като това води до реакция и увеличаване на концентрацията на цианурова киселина.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ TRICHLOROISOCYANURIC ACID // PubChem. Посетен на 18 ноември 2016 г. (на английски)
- ↑ Hiegel, G. A. (2001). "Trichloroisocyanuric Acid". Encyclopedia of Reagents for Organic Synthesis. New York: John Wiley & Sons. DOI 10.1002/047084289X.rt209. ISBN 0471936235.
- ↑ Barros, J. C. Trichloroisocyanuric acid // Synlett 2005 (13). 2005. DOI:10.1055/s-2005-872237. с. 2115–2116.
- ↑ Tilstam, Ulf и др. Trichloroisocyanuric Acid: A Safe and Efficient Oxidant // Organic Process Research & Development 6 (4). July 2002. DOI:10.1021/op010103h. с. 384–393.
- ↑ Chattaway, F. D. и др. XX.—The constitution of hydrocyanic, cyanic, and cyanuric acids // J. Chem. Soc., Trans. 81. 1902. DOI:10.1039/CT9028100191. с. 191–203.
- ↑ L. Lerner. Chlorine // Small-Scale Synthesis of Laboratory Reagents with Reaction Modeling. CRC Press, 2011. ISBN 9780367383046.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Trichloroisocyanuric acid в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |