Тънкоклюн свирец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тънкоклюн свирец
Naturalis Biodiversity Center - ZMA.AVES.1670 - Numenius tenuirostris Vieillot, 1817 - Scolopacidae - skin specimen.jpeg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Charadriiformes Дъждосвирцоподобни
семейство: Scolopacidae Бекасови
род: Numenius Свирци
вид: Numenius
tenuirostris
Тънкоклюн
свирец
Научно наименование
Уикивидове Numenius tenuirostris
Vieillot, 1817[3][4][5]
тънкоклюн свирец в Общомедия

Тънкоклюният свирец (Numenius tenuirostris) е птица от семейство Бекасови (Scolopacidae). Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тънкоклюният свирец (Numenius tenuirostris) е средно едър дъждосвирец с големина на гълъб, много къса и тънка човка и кръгли тъмни петна по страните на тялото при възрастните птици.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-близкия до окончателно изчезване и най-слабо познат световно застрашен вид в Европа и Западна Палеарктика. Цялата му световна популация се оценява на 50 до 270 екземпляра. Видът е включен и в Световната Червена книга в категорията "Критично застрашен". Единствените сигурни данни за гнезденето му са от началото на ХХ век, от района на р. Тара, Омска област в Сибир. Установен е да зимува на няколко места в Северна Африка, Близкия изток и Южна Европа, като по време на миграцията си е наблюдаван и в други части на Източна и Централна Европа.

През 70-те години все още е било възможно да се наблюдават ята от повече от 100 птици в Мароко, но след това вида рязко намалява. Последното му редовно зимовище е Мерха Зерга, крайбрежна лагуна на Атлантическия бряг. До 90-те години там е можело да се наблюдават по няколко птици. Последното наблюдение оттам е от 1995, когато само една птица идва да презимува. Последното достоверно наблюдение на вида е на 4 птици в Гърция през 1999. След това вида не е наблюдаван.

От 1888 до 1993 г. със сигурност е наблюдаван в България само 32 пъти. Последните наблюдения са били от в района на Атанасовското езеро, залива Ченгене скеле, Пода и Поморийското езеро. Последното достоверно наблюдение от България е от 1993 г.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с дребни безгръбначни животни, които намира в плитчините на различни водоеми (свръхсолени и сладководни езера и други водоеми със стоящи води, наносни плитчини по морския бряг) и в разпололожени в съседство до тях ливади, пасища и други открити затревени терени.

В България този свирец е бил прелетен гост на път за зимовищата си в Северна Африка.[6] Днес в орнитологичните колекции на Национален природонаучен музей при БАН се съхраняват 6 екземпляра от този критично застрашен вид в световен мащаб.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Numenius tenuirostris. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 4 April 2007. Database entry includes justification for why this species is critically endangered
  2. Червена книга на Република България. Тънкоклюн свирец. Посетен на 25 март 2012
  3. указано в: IOC World Bird List. Version 7.3
  4. указано в: IOC World Bird List Version 7.2
  5. указано в: IOC World Bird List. Version 7.1
  6. Боев, Н. 1954. Свирците в България. - Лов и рибарство, 2-3: 7.
  7. Boev, Z. 2003. Specimens of extinct and threatened birds in the collections of the National Museum of Natural History in Sofia, Bulgaria. – In: Collar, N., C. Fisher, Ch. Feare (Eds.). Why Museums Mater; Avian Archives in Age of Extinction. - Bulletin of the British Ornithologists’ Club. 123A – Suppl. 2003: 234-245.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • IUCN Red List: Numenius tenuirostris[1]
  • Birdlife International [2]
  • Петър Янков, Национален план за действие за опазването на тънкоклюния свирец (Numenius tenuirostris)в България, 2002-2006, в: Янков, П (отг.редактор). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им, Част 1, БДЗП - МОСВ, Природозащитна поредица, Книга 4, БДЗП, София, стр. 204-220"