Тънкоклюн свирец
| Тънкоклюн свирец | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.jpeg) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Критично застрашен | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Vieillot, 1817 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тънкоклюн свирец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Тънкоклюният свирец (Numenius tenuirostris) е птица от семейство Бекасови (Scolopacidae). Видът е критично застрашен в България; включен е в Червената книга[2] и в Закона за биологичното разнообразие.[3][4] През ноември 2024 г. е публикувано проучване, което сочи, че има 96% вероятност видът да е изчезнал, тъй като не е виждан от 1995 г. насам въпреки обширни търсения.[5] Към декември 2024 г. обаче статутът според IUCN все още е „критично застрашен“.[6]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Тънкоклюният свирец е средно едър дъждосвирец с дължина на тялото между 36 и 41 см, много тънка човка и кръгли тъмни петна по страните на тялото при възрастните птици. Окраската по темето е тъмна, което създава впечатление за светла надочна ивица. Подкрилията са бели. Младите птици имат ивици по страните, а не петна.[7]
Обаждането на тънкоклюния свирец е подобно на големия, но по-високо и с по-бързо повтаряне. Прилича на „коур-лии“. В полет и при тревога става по-късо.[7]
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Храни се с дребни безгръбначни животни, които намира в плитчините на различни водоеми (свръхсолени и сладководни езера и други водоеми със стоящи води, наносни плитчини по морския бряг) и в разпололожени в съседство до тях ливади, пасища и други открити затревени терени. В сухите пасища на Добруджа се храни с дребни охлюви.[2]
Обитава ливади и пасища в близост до водни басейни като езера, блата, морски плитчини и други.[2]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Това е най-близкият до окончателно изчезване и най-слабо познат световно застрашен вид в Европа и Западна Палеарктика.[източник? (Поискан преди 1 ден)] Според Международния съюз за защита на природата световната популация на тънкоклюния свирец е между 1 и 49 индивида.[6] През ноември 2024 г. научно изследване достига до заключението, че видът е изчезнал, тъй като последно е забелязан през 1995 г.[5]
Видът обитава лесостепи от Урал до долината на река Об. Популацията спада драстично през 70-те години на ХХ век, като в Европа данните за вида през 90-те са по-малко от 100 индивида.[2]
Единствените сигурни данни за гнезденето му са от началото на ХХ век, от района на р. Тара, Омска област в Сибир. Установен е да зимува на няколко места в Северна Африка, Близкия изток и Южна Европа, като по време на миграцията си е наблюдаван и в други части на Източна и Централна Европа.[източник? (Поискан преди 1 ден)]
През 70-те години все още е било възможно да се наблюдават ята от повече от 100 птици в Мароко, но след това видът рязко намалява. Последното му редовно зимовище е Мерха Зерга, крайбрежна лагуна на Атлантическия бряг. До 90-те години там е можело да се наблюдават по няколко птици. Последното наблюдение оттам е от 1995, когато само една птица идва да презимува. Последното достоверно наблюдение на вида е на 4 птици в Гърция през 1999. След това видът не е наблюдаван.[източник? (Поискан преди 1 ден)]
В България
[редактиране | редактиране на кода]За България, тънкоклюният свирец е мигриращ и зимуващ вид. Прелетен гост е на път за зимовищата си в Северна Африка.[8] До началото на ХХ век се срещат до 80 индивида по Черноморското крайбрежие и до 40 в Софийско. Срещан е също край Плевен, Марица и Искър, в Тракийската низина и по Добруджанското крайбрежие. През 30-те години на ХХ век все още е редовен, макар и рядък мигрант, най-вече в Бургас, но към 1946 г. вече става много рядко срещан вид (до 4-7 индивида).[2]
Последните наблюдения са от района на Атанасовското езеро, залива Ченгене скеле, Пода и Поморийското езеро по данни на Червената книга на България. Последното сигурно наблюдение на птицата е от 1996 г. в Атанасовското езеро. Има несигурни сведения за още наблюдения след това, до 2002 г.[2]
В орнитологичните колекции на Национален природонаучен музей при БАН се съхраняват 6 екземпляра.[9]
Заплахи и мерки за опазване
[редактиране | редактиране на кода]В България фактори, които влияят отрицателно на вида, са пресушаването на влажните зони, промени в стопанисването на селскостопански площи, отстрелът, инфраструкторното развитие и замърсяването на водите.[2]
В следствие подпосването на Меморандум за съгласие за опазване на тънкоклюния свирец, в България е разработен план за действие за опазването му в периода 2002-2006 г. Той включва поставяне под максимална защита на места, където видът е наблюдаван, както и подобряване на управелнието на защитените местности Поморийско езеро и Ченгене скеле.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Numenius tenuirostris (Vieillot, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 декември 2024 г. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з Димитров, Милко; Янков, Петър. Тънкоклюн свирец // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2024-12-02.
- ↑ Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-09-29.
- ↑ BirdLife International. Numenius tenuirostris // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 4 април 2007. (на английски) Database entry includes justification for why this species is critically endangered
- ↑ а б Buchanan, Graeme и др. Global extinction of Slender-billed Curlew (Numenius tenuirostris) // IBIS: International Journal of Avian Science. 2024-11-17. DOI:10.1111/ibi.13368.
- ↑ а б Slender-billed Curlew // IUCN. Посетен на 2024-12-02. (на английски)
- ↑ а б Свенсън, Ларс, Муларни, Килиън, Зетерстрьом, Дан. "Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток". Българско дружество за защита на птиците, 2013. ISBN 978-954-8310-19-2. с. 110. (на български)
- ↑ Боев, Н. 1954. Свирците в България. – Лов и рибарство, 2-3: 7.
- ↑ Boev, Z. 2003. Specimens of extinct and threatened birds in the collections of the National Museum of Natural History in Sofia, Bulgaria. – In: Collar, N., C. Fisher, Ch. Feare (Eds.). Why Museums Mater; Avian Archives in Age of Extinction. – Bulletin of the British Ornithologists’ Club. 123A – Suppl. 2003: 234-245.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Birdlife International
- Петър Янков [1], Национален план за действие за опазването на тънкоклюния свирец (Numenius tenuirostris)в България, 2002-2006, в: Янков, П (отг.редактор). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им, Част 1, БДЗП – МОСВ, Природозащитна поредица, Книга 4, БДЗП, София, стр. 204-220
|
