Тара (река, Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тара.

Тара
Река Тара, Новосибирская область (2005).jpg
Relief Map of Siberian Federal District.jpg
56.8551° с. ш. 79.4719° и. д.
56.6914° с. ш. 74.6085° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Новосибирска област
Омска област
Дължина 806 km
Водосборен басейн 18 300 km²
Отток 64 (на 121 km от устието) m³/s
Начало
Място Васюганска равнина
Новосибирска област
Координати 56°51′18.36″ с. ш. 79°28′18.84″ и. д. / 56.8551° с. ш. 79.4719° и. д.
Надм. височина 133 m
Устие
Място ИртишОбКарско море
Координати 56°41′29.04″ с. ш. 74°36′30.6″ и. д. / 56.6914° с. ш. 74.6085° и. д.
Надм. височина 54 m
Тара в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Иртиш

Тара е река в Русия, Западен Сибир, Новосибирска и Омска област десен приток на река Иртиш. Дължината ѝ е 806 km.

Река Тара води началото си от блатата в централната част на Васюганската равнина, на 133 m н.в., в северната част на Новосибирска област. По цялото си протежение реката тече по Васюганската равнина (част от Западносибирската равнина) в западна посока. В горното течение речната ѝ долина е неясно изразена, с малки езеровидни разширения, сливаща се с околните местности и ширина до 200 m. В средното и долно течение долината ѝ е вече ясно изразена, с ширина до 5 km, заблатена, със сравнително високи, стръмни, на места опороени брегове. Тук се появява и двустранна заливна тераса, силно заблатена, покрита с блатна растителност с ширина от 300 m до 3 km. Руслото на реката силно меандрира, но без характерните ръкави и старици, с ширина от 0,8 до 46 m и дълбочина от 0,3 до 1,3 m (в отделни дълбоки места до 8 m). Влива се отдясно в река Иртиш (от басейна на Об) при нейния 1470 km, на 54 m н.в., при село Уст Тара, Омска област.

Водосборният басейн на Тара обхваща площ от 18 300 km2, което представлява 1,11% от водосборния басейн на река Иртиш и обхваща части от Новосибирска и Омска област. Целият водосборен басейн на реката е плосък, силно заблатен, с асиметрична форма. Всичките по значителни притоци реката ги получава отдясно.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборните басейни на река Уй, десен приток на Иртиш и реките Васюган и Парабел, леви притоци на Об;
  • на юг – водосборните басейни на река Ом и други по-малки десни притоци на Иртиш.

Река Тара получава 38 притока с дължина над 20 km, като 2 от тях са с дължина над 100 km:

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното. Пълноводие от април до юни. Среден годишен отток на 081 km от устието 42 m3/s. Средна скорост на течението 0,07-0,2 m/s, максимална 0,2-0,5 m/s. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява в края на април или началото на май. В сурови зими напълно замръзва.

По течението на реката са разположени около 30 населени места, в т.ч. село Киштовка, районен център в Новосибирска област и посьолок Муромцево, районен център в Омска област.

Плавателна за малки съдове на 350 km от устието, до село Киштовка, а при високи води още малко по-нагоре.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тара (приток Иртыша))“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.