Тютюноработническа стачка (1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тютюноработническата стачка е най-масовата стачка в България в годините на Втората световна война, обхванала всички основни тютюнопроизводителни центрове.

Започва заради отхвърлянето на предложенията за по-справедливи трудови договори. Подготвена е от Централния комитет на БРП и от Централната синдикална комисия. Център на стачното движение е Пловдив, в който са съсредоточени 45% от тютюневото производство. На 17 юни тютюноработниците в Пловдив излизат на протест.

На 19 започва стачка в Пловдив и Асеновград, на 21 – в София, на 24 – в Дупница, Кърджали и други градове. Стачката се разпростира и към каучуковото и захарното производство. На 24 юни е приет Законът за гражданската мобилизация и на 25 юни стачката е прекратена в Пловдив и Асеновград, а на 26 юни – в останалите градове.

След стачката надниците на индустриалните работници са увеличени с 15%.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 140.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]