Уберто Малатеста
Уберто Малатеста | |
Граф на Гиаджоло | |
Роден |
1270 г.
|
---|---|
Починал | 1324 г.
|
Управление | |
Предшественик | Паоло Малатеста |
Наследник | Рамберто I |
Роднини | Католицизъм |
Герб | |
Семейство | |
Род | Малатеста |
Баща | Паоло Малатеста |
Майка | Орабиле Беатриче |
Братя/сестри | Маргерита |
Съпруга | ... Гуиди |
Деца | Рамберто I |
Уберто Малатеста (на италиански: Uberto Malatesta; * ок. 1270, † 1324) e италиански политик, кондотиер, водач на наемници, граф на Гиаджоло.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е единствен син на Паоло Малатеста Красивия ( * ок. 1246; † 1283/1285) и на съпругата му Орабиле Беатриче († пр. 1303), дъщеря на Уберто, граф на Гиаджоло.
Има една сестра:
- Маргерита († пр. 1311), съпруга на Уберто, син на Агинолфо Гуиди, граф на Ромена
Биография
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на баща си през 1283/1285 г. израства със сестра си Маргерита в Римини под ръководството на майка си и чичо си Джвонани „Джанчото“ Малатеста, който е убиецът на баща му.[1] На 16 септември 1297 г. тайно бяга от Римини, за да отиде в замъка Гиаджоло, но след това намира убежище близо до Галасо да Монтефелтро. Той се сближава с фракцията на гибелините, за която скоро става генерален капитан на Романя.[2]
Воден от отмъстителен дух към семейството си Малатеста, участва в няколко битки там. На 23 май 1300 г. превзема Губио с Монтефелтро и Угучоне дела Фаджола, но те губят след намесата на Канте Габриели и перужанците. Също през тази година той се бие и побеждава своя чичо Малатестино I, завладявайки Чезена.
През 1302 г. завладява замъка Роверсано в ущърб на сем. Да Полента.
На 20 май 1303 г., след съюза на Чезена с Римини, той поема ролята на подест и капитан на града. Народът на Чезена обаче скоро го прогонват, тъй като показва очевидни авторитарни нагласи.[3]
През 1313 г. според традицията той отмъщава на баща си, като убива чичо си Джанчото, с оправданието, че е гвелф.[4]
През 1315 г., съюзен с фракцията на гибелините и Орделафи, той се бие срещу маркиз Оргольози и заедно изгонват последния и семейството му от Форли.
През 1321 г. той се съюзява с Монтефелтро срещу Римини, чиито милиции са водени от Ферантино Малатеста и подкрепяни от Болоня. Силите на гибелините са отблъснати от тези от Римини, които се придвижват напред чак до Урбино.
Той започва да развива експанзионистични идеи, чиято основна цел е да превземе Римини в ущърб на роднините си. Заедно с братовчед си Рамберто той се опитва да отнеме властта от своя чичо Пандолфо I, който е станал регент на града и на фракцията на гвелфите, чрез убийство. Рамберто обаче го предава, като информира самия Пандолфо за заговорите му. Уберто е поканен на вечеря от Пандолфо и Ферантино в замъка Чола Аралди, близо до Ронкофредо. През 1324 г., докато седи на масата, е коварно убит от тримата. След това тялото му е скрито в чувал и отнесено в Меркато Сарачено.[3]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ за дъщерята на Руджеро Гуиди, граф на Довадола, от която има един син:
- Рамберто I Малатеста (* 1302, † 1367),[5] кондотиер, граф на Гиаджоло; ∞ за Касандра дела Фаджола, с която има двама сина и две дъщери. Има и двама извънбрачни синове.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- G. Franceschini, I Malatesta - Milano, Dall'Oglio, 1973.
- P. Farulli, Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta - Siena, 1724.
- Maria Carmela Gianessi, Scandali e intrighi malatestiani. Paolo e Francesca e altri ricordi di Uberto Malatesta, Il Ponte Vecchio, Cesena, 2018
- A. F. Massera, Note Malatestiane - Galileiana, Firenze, 1911.
- L. N. Rossi, I Malatesta. Novissima Enciclopedia Monografica Illustrata - Firenze, Francesco Novati, 1933.
- F. Ugolini, Storia dei conti e duchi d Urbino, Volume 1 - Firenze, Grazzini, 1859.
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. XVII
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Uberto Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |