Уолтър Бен Майкълс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уолтър Бен Майкълс
Walter Benn Michaels
американски литературен теоретик и историк
Роден
1948 г. (69 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Теория на литературата
Образование Калифорнийски университет в Санта Барбара
Работил в Университет „Джонс Хопкинс“
Калифорнийския университет в Бъркли
Чикагски университет
Публикации The Trouble with Diversity (2006)
Семейство
Съпруга Дженифър Аштън[1][2]

Уолтър Бен Майкълс (на английски: Walter Benn Michaels; р. 1948) e един от водещите американски теоретици в областта на литературата. Майкълс работи върху най-наболелите въпроси на литературната наука в наши дни: за културата и расата, за идентичностите – национални и личностни, за разликата между памет и история, несъгласие и оразличаване, значение и творчески замисъл при интерпретацията. Един от представителите на Новия историцизъм в литературознанието и заедно с Катрин Галахър е изключение на учен от движението, фокусиран не върху Шекспир и съвременниците му, а върху модерната литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Майкълс получава своята бакалавърска степен през 1970 г., а докторска – през 1975 г. в Калифорнийския университет в Санта Барбара. След това преподава в Университета „Джонс Хопкинс“ (1974–1977, 1987–2001) и Калифорнийския университет в Бъркли (1977–1987). А от 2001 г. вече е професор в департамента по англицистика в Чикагския университет (ръководител на департамента между 2001 и 2007 г.).

Книгата, с която утвърждава името си, е The Gold Standard and the Logic of Naturalism („Златният стандарт и логиката на натурализма“) – изследване на натурализма в американската проза от края на XIX век.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Майкълс е известен преподавател и учен, който участва в продължаващия дебат за мястото на литературата в преподаването. Статията му „Срещу теорията“ (1982), написана съвместно със Стивън Нап, е включена в представителния сборник с теоретични приноси Norton Anthology of Literary Criticism. Ето как коментира идеите, лансирани в нея, българският литературовед Благовест Златанов:

„Ако трябва да опиша максимално обобщено даващата начален тласък на дебата позиция на Неп и Майкълс, тя би гласяла, че тъкмо в разрешаването на проблема дали интенцията и смисъла са различни литературоведски категории или са само различни чисто теоретически наименования на една и съща категория, се състои дилемата между теория и антитеория. Ако интенцията и смисълът на художествения текст са различни категориални светове, то описанието и обосноваването на връзката между тях може да протече само по теоретичен път. Но ако интенцията и смисълът са само отделни наименования на една и съща категориална сфера, то необходимостта от теория автоматически отпада, тъй като отпада необходимостта от обосноваването на релацията между самостойни величини. Поредният парадокс се състои в това, че доказването на ненужността от теорията, от където произтича патосът на Неп и Майкълс, се осъществява чрез чисто теоретически процедури и аргументирания.“[3]

Във втората си книга, „Нашата Америка“, той твърди, че автентичният американския модернизъм от 20-те години на ХХ век представлява фаза на „изследване и развитие“ на идентитарианизма (търсенето и изграждането на идентичност, на първо място – национална), който ще доминира сред американските идеи на ХХ век. Във връзка с тази теза е и неговото убеждение, че автентичният американски модернизъм създава американската стратегия при отговора на въпроса каква култура трябва да имат американците, който е зависим пък от въпроса каква е расата им. Както се изразява той, „идеята за културна идентичност – въпреки факта, че през последните години е обичайно да бъде представяна като алтернатива на расовата идентичност – в действителност представлява, не само историческо, но и логично продължение на расовата идентичност“. Централно за книгата е твърдението, че понятието за културна идентичност и идентичността изобщо се превръща от описание на актуалните практики и ценности на дадена група в по-скоро обект на есенциалистка амбиция да бъдем, каквито вече сме.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • The Gold Standard and the Logic of Naturalism („Златният стандарт и логиката на натурализма“). University of California Press: Berkeley, 1987.
  • Our America: Nativism, Modernism and Pluralism („Нашата Америка: Традиционализъм, модернизъм и плурализъм“). Durham: Duke University Press, 1995.
  • The Shape of the Signifier: 1967 to the End of History („Тялото на означаващото: От 1967 г. до края на историята“). Princeton: Princeton University Press, 2004.
  • The Trouble with Diversity: How We Learned to Love Identity and Ignore Inequality („Бъркотията с разнообразието: Как се учим да обичаме идентичността и да пренебрегваме неравенството“). New York: Metropolitan, 2006.[4][5][6][7][8]
  • The Beauty of a Social Problem: Photography, Autonomy, Economy. (Красотата на един социален проблем: Фотографията, автономността, икономиката). Chicago: University of Chicago Press, 2015.

По-значими студии и есета[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Meg McSherry Breslin and Robert Becker, „Budget may cloud UIC vision“, Chicago Tribune, May 12, 2002.
  2. ((en)) „Edward Cluff Ashton Obituary“, Salt Lake Tribune, Dec. 20, 2014.
  3. Благовест Златанов, „Интенция и смисъл на стиховия текст. Въведение“, Електронно списание LiterNet, 19.11.2002, № 11 (36).
  4. ((en)) Walter Benn Michaels, „The Trouble With Diversity“, откъс в The American Prospect, August 13, 2006.
  5. ((en)) Alan Wolfe, „Should We Shut Up About Diversity?“, рец. в Slate, Oct. 3 2006.
  6. ((en)) David Moberg, „Is Diversity Enough?“, рец. в In These Times, October 9, 2006.
  7. ((en)) Christopher Caldwell, „Affirmative Distraction“, рец. в The New York Times, December 24, 2006.
  8. ((en)) Eric Lindquist, „Review - The Trouble with Diversity“, рец. в Metapsychology, Mar 6th 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]