Успение Богородично (Гоце Делчев)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ | |
 общ изглед | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Гоце Делчев |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1833 – 1841 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ е българска възрожденска църква в град Гоце Делчев (Неврокоп), България, в Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата с местно значение.[2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е изградена в квартал Вароша – в центъра на обществената градина на днешния град.
История[редактиране | редактиране на кода]
Султанският ферман за строителството на църквата е издействан в 1830 година.[3] Градежът започва в 1833 година, но е прекъснат поради чумна епидемия и е завършен чак в 1841 година, макар че освещаването става още в 1838[1] или 1839 година.[3]
През втората половина на XIX век църквата попада в центъра на споровете между привържениците на Цариградската гръцка патриаршия и Българската екзархия. В крайна сметка построеният от българите храм е присвоен от патриаршистите.[4]
Възрожденската църква „Успение Богородично“ е включена под ведомството на Неврокопската българска епархия след Междусъюзническата война.[4]
Днес църквата е действащ православен храм и е със статут на паметник на културата с местно значение.
Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение църквата е трикорабна псевдобазилика с една апсида на изток. Откритият трем в югозападния ъгъл е преустроен в параклис. Църквата е изградена от последователни редове камъни и тухли, като в зидарията са използвани и елементи – капители и колони, от по-стар храм. В 1904 година е долепена камбанария с две камбани.[1]
Вътрешното пространство е разделено на три кораба чрез седем двойки колони, като в западната част е оформено женско отделение. Неговият парапет е начупен (извит) и украсен с ромбове, оцветени в сиво-синьо.[3]
Изключително ценен е иконостасът на в църквата, рисуван и с майсторска резба по венчилката и царските двери.[5] Той е масивен, четириделен, с частична дърворезба по олтарните двери и венчилката, както и по рамките на иконите. Цокълните табли са украсени с разцъфнали рози и пъпки върху светлосин фон. Тази декорация е късна и е закрила сцените от „Историята на Адам и Ева“. Дърворезбата на олтарните двери е позлатена и ажурна в горната част. В медальони са представени образите от „Благовещение“ и църковни отци. Венчилката е добре оформена с традиционния кръст и лами.[3]
Част от иконите са дело на банския зограф Димитър Молеров.[2][5] Другата част са на неизвестен много добър зограф. Повечето от малките иконостасни икони са на Серги Георгиев. Майсторски резбовани са владишкият трон и проскинитарият. В храма има много ценни преносими икони от Възраждането.[5]
Иконите, разположени в иконостаса – 14 (12 царски и 2 странични) на царския ред, два реда празнични (по 23) и апостолски – 13 са изключително ценни. Те са изработени от различни иконописци. Част от тях принадлежат на втория представител на Банската художествена школа – Димитър Молеров, изписани през юли 1840 година и с подписани: „рука Димитриа от Разлог Банско“ („Възнесение Христово“, „Св. Илия“, „Христос Вседържител“ (с дарители Георги и Фиана), „Св. Никола“ (с имената на Никола, Натко, Петра, Георги), „Св. Атанасий“ - с дарение на две еснафски организации („хабаджийска и саматрижийска“).[3][2][5]
Освен на иконостаса, икони са разположени до колоните в наоса – „Успение Богородично“ (1895), „Кръщение Христово“ (1888), „Св. Спиридон“ (1903) и други. Характерно за църквите в района е, че непосредствено до царските икони на иконостаса на северната и южната стена да се прибавя по още една икона. Конкретно тук са изображенията на Свети Георги и Свети Димитър.[3]
С майсторска изработка са другите църковни мебели – архиерейски трон с иконата на Христос, проскинитарий и амвон. Таваните са дървени, касетирани и апликирани. Средният е с изображението на Христос Вседържител с херувими около него, а в страничните – розети. Централната подова плоча е мраморна с изрязан двуглав орел с корона.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Църквата „Успение Богородично“ в Гоце Делчев // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-13. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ а б в Църква „Успение Богородично“, град Гоце Делчев // Дигитална култура за регионално сближаване. Посетен на 15 ноември 2014.
- ↑ а б в г д е Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 291-294.
- ↑ а б Даутов, Николай. Места, свързани с християнството в община Гоце Делчев. София, 2011.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 230.
