Успение Богородично (Журче)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Saint Mary with Christ Icon in Saint Mary Church in Zhurche, First Half of 17th Century.jpg
Икона на Света Богородица с Христос, първата половина на XVII век, вероятно дело на Линотопската художествена школа
Местоположение в Демир Хисар, Журче
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Журче
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Крушевско-Демирхисарско
Тип на сградата еднокорабна базилика
Изграждане I половина на ХVІІ век
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е късносредновековна църква в битолското село Журче, Северна Македония, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3]

Църквата е гробищният храм на селото. В архитектурно отношение е еднокорабна сграда с полукръгъл свод и петостранна апсида на изток. По-късно западната стена е разрушена и храмът е удължен на запад. Новата част има плитък свод и архитравно покрит трем на юг. Покривът на храма е с керемиди, като само този на апсидата е от каменни плочи. Във вътрешността на северната и южната стена има укрепителни пиластри, които са свързани с дъги и образуват по три слепи ниши. Фасадите са фугирани и варосани.[2]

Църквата е изписана в първата половина на XVII век.[4] Престолните икони с допоясното изображение на Христос и на Света Богородица с Христос вероятно са дело на майстори от Линотопската художествена школа.[1]

В църквата има икони на крушевския зограф Никола Анастасов. Част от надписа гласи „...ізъ рукі Нікола Анастасовічъ зографа, ѿ Крушово волето 1885 месецъ, маі, 19.“[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 165 – 166.
  2. а б Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 42. (на македонска литературна норма)
  3. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора – Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 25. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.
  4. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 180.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 279.
     Портал „Македония“         Портал „Македония