Фахри Паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фахри паша
командир на Османската армия
Ömer Fahrettin Türkkan.jpg
Роден
1868 г.
Починал
22 ноември 1948 г. (80 г.)
Националност Флаг на Турция Турция
Фахри Паша в Общомедия

Юмер Фахретин Тюркан (на турски: Ömer Fahrettin Türkkan) е османски и турски офицер (генерал). Известен е като командващ османския Хиджазки експедиционен корпус, отбранявал Медина от 1916 до 1919 г.

Заема военни и дипломатически длъжности, в размирните години в края на Османската империя и зараждането на Република Турция. Известен е най-вече с организирането на несломимата отбраната на свещения град Медина, при нашествието на британските силиМ в продължение на 2 години и 7 месеца британците не успяват да превземат свещения град. При тези битки Юмер Фахретин получава прозвищата Тигърът от пустинята и Спасителят на Медина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Юмер Фахретин Тюркан е роден в Русе през 1868 г. След Руско-турската война (1877-1878) семейството на Юмер Фахретин се преселва в Истанбул. Завършва с отличие военната гимназия в града, след което завършва военната академия в Истанбул със звание капитан на рота (kurmay yüzbaşı). По време на Балканската война участва в отбраната на Чаталджа и в битките за Одрин.

Първата световна война заварва Юмер Фахретин в гр. Мосул. Там е командир на 12-та бригада към 4-та османска армия. През 1916 г. е назначен за командващ турските сили в гр. Медина, където отбранява града от британците в продължение на 2 години и 7 месеца.

През 1919 г. попада в плен и е заточен първо в Египет и после на остров Малта. По време на своето заточение, задочно е осъден на смърт от специално създадения за целта Съд на окупационните сили в Истанбул. На 8 април 1921 г. със съдействието на новото турско правителство в Анкара е освободен от затвора на остров Малта и се завръща в Турция.

Лично от страна на главнокомандващия Мустафа Кемал е натоварен със задачата да обедини турските сили на южния фронт срещу френското нашествие. След края на военните действия на южния фронт и подписването на мирното споразумение с Франция, назначен е за посланик на Турция в Кабул на 9 ноември 1921 г. Има големи заслуги за сътрудничеството между Турция и Афганистан.

През 1936 г. се пенсионира със звание армейски генерал. Издъхва от сърдечен удар, получен при пътуване с влак близо до гр. Ескишехир през 1948 г.