Феликс фон Залм-Залм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Феликс фон Залм-Залм
принц от Залм-Залм и генерал
Felix Salm-Salm, Mexican uniform.jpg
Феликс фон Залм-Залм в Мексико
Роден
Починал
Активен период от 1892 г.
Семейство
Баща Флорентин фон Залм-Залм
Феликс фон Залм-Залм в Общомедия

Феликс Константин Александер Йохан Непомук фон Залм-Залм (на немски: Felix Constantin Alexander Johann Nepomuk Prinz zu Salm-Salm; * 25 декември 1828, замък Анхолт при Иселбург, Княжество Залм; † 18 август 1870, лазарет „Ст. Приват“ при Гравлот, Франция) е принц от Залм-Залм, генерал в САЩ и Мексико.[1] Доверено лице е на мексиканския император Максимилиан I.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Водният замък Анхолт

Той третият син на 4. княз Флорентин фон Залм-Залм (1786 – 1846) и Фламиния Роси (1795 – 1840), дъщеря на корсиканския благородник Николо ди Роси († 1802) и Анджела Мария Бачоки/Бачиокки (1758 – 1819), племенница на княз Феличе Бачоки (1762 – 1841), който е женен за Елиза Бонапарт, сестра на Наполеон. По-големите му братя са 5. княз Алфред Константин (1814 – 1886) и принц Емил (1820 – 1858). Феликс е „черната овца“ на фамилията, не се разбира с брат си Алфред.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1846 г. Феликс е на пруска служба като лейтенант. Той участва през 1849 г. във войната срещу Дания. През 1854 г. той е в австрийската войска, от 1856 г. е лейтенант и напуска през 1858 г. като главен-лейтенант.

Феликс имигрира в САЩ през 1861 г. Влиза като полковник във войската и участва в Американската гражданска война (1861 – 1865). Там се запознава с бъдещата му съпруга Агнес Леклерк (1844 – 1912). През 1865 г. той става военен губернатор на окръг Атланта.

Княжеската гробна капела в Анхолт

След края на войната Феликс отива през 1866 г. в Мексико. Император Максимилиан I от Мексико (1832 – 1867) го прави генерал и адютант на императорската къща. През 1867 г. заедно с императора е осъден на смърт. Съпругата му помага да го освободят през декември 1867 г. Той описва събитията в дневник.[2]

Феликс се връща в Европа и отново започва пруска служба. На 10 декември 1868 г. става майор.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Феликс фон Залм-Залм умира на 41 години на 18 август 1870 г. в лазарета в „Ст. Приват“ по време на битката при Гравлот, Франция, заедно с Флорентин фон Залм-Залм (1852 – 1870), синът на брат му Емил фон Залм-Залм. Съпругата му Агнес, която е медицинска сестра в лазарета там, и брат му Алфред, го закарват в Анхолт, където е погребан в княжеската гробница-капела.

Карл Май пише за Феликс и съпругата му в романа си „Waldröschen/Die Rächerjagd rund um die Erde“.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Феликс фон Залм-Залм се жени на 34 години на 30 август 1862 г. в „Св. Патрик“ във Вашингтон, САЩ, за 22-годишната Агнес Елизабет Винона Леклерк Жой (* 25 декември 1840, Свантон, САЩ; † 20 декември 1912, Карлсруе/Хереналб), братовчедка на американския президент Линкълн и дъщеря на американския генерал Вилиам Леклерк Жой (1793 – 1866). Тя го придружава в походите му. Те нямат деца.[3]

Агнес Леклерк Жой се омъжва втори път през 1876 г. в Щутгарт за английски благордник, но след 20 години се развежда.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Salm-Salm, Felix Prinz zu. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 28. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1874, S. 131.
  • Bernhard von Poten: Salm-Salm, Felix Prinz zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 30, Duncker & Humblot, Leipzig 1890, S. 253.
  • Robert N. White: The Prince and The Yankee. The Tale of a Country Girl Who Became a Princess. Her Adventures in the American Civil War, the Mexican Uprising and the Franco-Prussian War. I. B. Tauris & Company, London u. a. 2003, ISBN 1-86064-897-5.
  • Ein deutscher Prinz in Amerika. In: Die Gartenlaube (Wikisource).
  • Duco van Krugten: Salm. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 381 – 383
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C., I 162

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]