Филип Боулер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Боулер
Bundesarchiv Bild 146-1983-094-01, Phillip Bouhler.jpg
Райхслайтер
Мандат юни 1933 г. – 8 май 1945 г.
началник на канцеларията на Фюрера
Мандат 17 ноември 1934 г. – 8 май 1945 г.
началник на Акция Т4
Мандат 1939 г. – 1941 г.
Лични данни
Роден
Починал
19 май 1945 г. (45 г.)
Съпруга Хелене Маер
Полит. партия NSDAP
Военна служба
Години 1917 – 1918, 1933 – 1945
Преданост Германия Германска империя
Германия Нацистка Германия
Род войски артилерия, СС
Военно звание оберлейтенант
Войни/Битки Първа световна война
Втора световна война
Отличия D-PRU EK 1914 2 Klasse BAR.svg Железен кръст
DEU Wound Badge 1918 Black BAR.png Значка за раняване
DEU Ehrenkreuz des Weltkrieges Frontkaempfer BAR.svg Кръст на честта
Филип Боулер в Общомедия

Филип Боулер (на немски: Philipp Bouhler) е висш нацистки функционер, който е райхслайтер и началник на канцеларията на Хитлер. Освен това, той е член на СС, отговорен за т. нар. Акция Т4 – програма за насилствена евтаназия на инвалиди и неизлечимо болни.

Боулер е арестуван на 10 май 1945 г. от американски войски. Самоубива се на 19 май 1945 г. в затворнически лагер в Цел ам Зее, Австрия.[1]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Боулер е роден на 11 септември 1899 г. в Мюнхен, дете на пенсиониран полковник, и през 1912 г. влиза в Кралския баварски кадетен корпус за пет години. Участва в Първата световна война и е лошо ранен. От 1919 до 1920 г. учи философия[2] за четири семестъра, а през 1921 г. допринася за издателската къща, която публикува вестник „Фьолкишер Беобахтер“.

Нацистка дейност[редактиране | редактиране на кода]

Боулер се ръкува с Хитлер, Мюнхен, октомври 1938 г.
Боулер (вляво) в Мюнхен, юли 1939 г.

Боулер се присъединява към Нацистката партия през юли 1922 г. с членски номер 12. Към есента на 1922 г. той става заместник управител на партията.[3] След проваления Бирен пуч в Мюнхен и последвалото реформиране на партията през 1925 г., той става неин държавен секретар. След като нацистите завземат властта през 1933 г., той става райхслайтер и член на Райхстага за Вестфалия. Присъединява се към СС с ранг групенфюрер на 20 април 1933 г. с членски номер 54 932.[1] На 30 януари 1936 г. е повишен на обергрупенфюрер.[4]

През август 1934 г. Боулер става полицейски началник на Мюнхен, месец по-късно е назначен за началник на канцеларията на Хитлер, пост, който е специално създаден на 17 ноември 1934 г. Работи на тази позиция до 23 април 1945 г.[5] В работата си той може да подготвя тайни укази или да управлява вътрешни дела, преди да бъдат представени на фюрера. Освен това, Боулер е и началник на Комисията за защита на националсоциалистическата литература, която определя кои творби са подходящи и кои не за нацисткото общество.[2]

Службата на Боулер е отговорна за цялата кореспонденция с Хитлер, която включва лични и вътрешни комуникации, както и отговори до публични запитвания (например, молби за помощ, кръстничество, работа, милост, партийна дейност и пожелания за рожден ден). Към 1944 г. голяма част от функциите на канцеларията са абсорбирани от партийното канцлерство под управлението на Мартин Борман.[6]

През 1942 г. Боулер публикува книгата „Наполеон – кометният път на гения“, която става една от любимите на Хитлер.

Военни престъпления[редактиране | редактиране на кода]

Боулер е отговорен за убиването на нетрудоспособните немски граждани. По нареждане на Хитлер, Боулер и Карл Бранд разработват ранната нацистка програма за насилствена евтаназия, Акция Т4, в която душевно болните и инвалидите биват убивани.[7][8] Действителното изпълнение на плана се съблюдава от Боулер. Опитани са различни методи за убиване. Придобитите знания от програмата по евтаназия по-късно се прилагат в промишленото избиване на други групи хора като евреите.[9]

През 1941 г. Боулер и Химлер дават ход на Акция 14f13. Боулер инструктира началника на Главен офис II на канцеларията, Виктор Брак, да изпълни това нареждане. Брак вече е зает с различните фронтови действия на T4.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Боулер и жена му, Хелене, са арестувани от американски войски в близост до Цел ам Зее, Австрия, на 10 май 1945 г. Малко след това се самоубиват. Жена му скача през прозорец на замъка Фишхорн. На 19 май 1945 г. Боулер използва ампула с цианид, докато е затворен в лагер в Цел ам Зее. Двойката не оставя деца.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Miller, 2006, p. 155
  2. а б Short biography of Bouhler, photo of letter from Hitler, ordering him to begin a „euthanasia“ program
  3. Miller, 2006, pp. 155, 160
  4. Miller, 2006, p. 156
  5. Miller, 2006, p. 157
  6. Ailsby, Christopher (1997). SS: Roll of Infamy, с. 19
  7. Miller, 2006, p. 158
  8. "The 'euthanasia" crime in Hadamar" University of Minnesota, Center for Holocaust and Genocide Studies
  9. "Inmate euthanasia as part of Action 14f13"
  10. Miller, 2006, pp. 155, 159 – 160

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Miller, Michael. Leaders of the SS and German Police, Vol. 1. San Jose, CA, R. James Bender, 2006. ISBN 978-93-297-0037-2.