Филип Боулер
| Филип Боулер | |
 | |
| Райхслайтер | |
| Мандат | юни 1933 г. – 8 май 1945 г. |
|---|---|
| началник на канцеларията на Фюрера | |
| Мандат | 17 ноември 1934 г. – 8 май 1945 г. |
| началник на Акция Т4 | |
| Мандат | 1939 г. – 1941 г. |
| Лична информация | |
| Роден | 11 септември 1899 г. |
| Починал | |
| Съпруга | Хелене Маер |
| Деца | – |
| Полит. партия | NSDAP |
| Професия | писател |
| Военна служба | |
| Години | 1917 – 1918, 1933 – 1945 |
| Преданост |  Германска империя Нацистка Германия |
| Род войски | артилерия, СС |
| Военно звание | оберлейтенант |
| Войни/Битки | Първа световна война Втора световна война |
| Отличия |  Железен кръст Значка за раняване Кръст на честта |
| Филип Боулер в Общомедия | |
Филип Боулер (на немски: Philipp Bouhler) е висш нацистки функционер (райхслайтер), член на СС.
Той е началник на канцеларията на Хитлер, отговарял за т. нар. Акция Т4 – програма за насилствена евтаназия на инвалиди и неизлечимо болни.
Боулер е арестуван на 10 май 1945 г. от американски войски. Самоубива се в затворнически лагер в Цел ам Зее, Австрия на 19 май 1945 г.[1]
Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Филип Боулер е роден на 11 септември 1899 г. в Мюнхен, дете на пенсиониран полковник. През 1912 г. влиза в Кралския баварски кадетен корпус за 5 години. Участва в Първата световна война и е лошо ранен. От 1919 до 1920 г. следва философия[2] в течение на 4 семестъра, а през 1921 г. става сътрудник на издателската къща, която публикува вестник „Фьолкишер Беобахтер“.
Нацистка дейност[редактиране | редактиране на кода]
Боулер се присъединява към Нацистката партия през юли 1922 г. с членски номер 12. Към есента на 1922 г. той става заместник управител на партията.[3] След проваления Бирен пуч в Мюнхен и последвалото реформиране на партията през 1925 г., той става неин държавен секретар. След като нацистите завземат властта през 1933 г., той става райхслайтер и член на Райхстага за Вестфалия. Присъединява се към СС с ранг групенфюрер на 20 април 1933 г. с членски номер 54 932.[1] На 30 януари 1936 г. е повишен на обергрупенфюрер.[4]
През август 1934 г. Боулер става полицейски началник на Мюнхен, месец по-късно е назначен за началник на канцеларията на Хитлер, пост, който е специално създаден на 17 ноември 1934 г. Работи на тази позиция до 23 април 1945 г.[5] В работата си той може да подготвя тайни укази или да управлява вътрешни дела, преди да бъдат представени на фюрера. Освен това Боулер е и началник на Комисията за защита на националсоциалистическата литература, която определя кои творби са подходящи за нацисткото общество и кои не.[2]
Службата на Боулер е отговорна за цялата кореспонденция с Хитлер, която включва лични и вътрешни комуникации, както и отговори до публични запитвания (например, молби за помощ, кръстничество, работа, милост, партийна дейност и пожелания за рожден ден). Към 1944 г. голяма част от функциите на канцеларията са абсорбирани от партийното канцлерство под управлението на Мартин Борман.[6]
През 1942 г. Боулер публикува книгата „Наполеон – кометният път на гения“, която става една от любимите на Хитлер.
Престъпления[редактиране | редактиране на кода]
Боулер е отговорен за убиването на нетрудоспособните граждани на Германия. По нареждане на Хитлер, Боулер и Карл Бранд разработват ранната нацистка програма за насилствена евтаназия, Акция Т4, в която душевно болните и инвалидите биват убивани.[7][8] Действителното изпълнение на плана се съблюдава от Боулер. Опитани са различни методи за убиване. Придобитите знания от програмата по евтаназия по-късно се прилагат в промишленото избиване на други групи хора като евреите.[9]
През 1941 г. Боулер и Химлер дават ход на Акция 14f13. Боулер инструктира началника на Главен офис II на канцеларията Виктор Брак да изпълни това нареждане. Брак вече е зает с различните фронтови действия на T4.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Боулер и жена му Хелене са арестувани от американски войски в близост до Цел ам Зее, Австрия, на 10 май 1945 г. Малко след това се самоубиват. Жена му скача през прозорец на замъка Фишхорн. Боулер използва ампула с цианид, докато е затворен в лагер в Цел ам Зее на 19 май 1945 г. Двойката не оставя деца.[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Miller 2006, с. 155.
- ↑ а б Short biography of Bouhler, photo of letter from Hitler, ordering him to begin a „euthanasia“ program
- ↑ Miller 2006, с. 155, 160.
- ↑ Miller 2006, с. 156.
- ↑ Miller 2006, с. 157.
- ↑ Ailsby, Christopher (1997). SS: Roll of Infamy, с. 19
- ↑ Miller 2006, с. 158.
- ↑ "The 'euthanasia" crime in Hadamar" Архив на оригинала от 2011-06-12 в Wayback Machine. University of Minnesota, Center for Holocaust and Genocide Studies
- ↑ "Inmate euthanasia as part of Action 14f13"[неработеща препратка]
- ↑ Miller 2006, с. 155, 159 – 160.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Miller, Michael. Leaders of the SS and German Police, Vol. 1. San Jose, CA, R. James Bender, 2006. ISBN 978-93-297-0037-2.
|
