Филип Боулер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип Боулер
Райхслайтер
Мандат юни 1933 г. – 8 май 1945 г.
началник на канцеларията на Фюрера
Мандат 17 ноември 1934 г. – 8 май 1945 г.
началник на Акция Т4
Мандат 1939 г. – 1941 г.
Обща информация
Роден
Починал
Съпруга Хелене Маер
Полит. партия NSDAP
Военна служба
Години 1917 – 1918, 1933 – 1945
Преданост Германия Германска империя
Германия Нацистка Германия
Род войски артилерия, СС
Военно звание оберлейтенант
Войни/Битки Първа световна война
Втора световна война
Отличия D-PRU EK 1914 2 Klasse BAR.svg Железен кръст
DEU Wound Badge 1918 Black BAR.png Значка за раняване
DEU Ehrenkreuz des Weltkrieges Frontkaempfer BAR.svg Кръст на честта
Филип Боулер в Общомедия
Боулер се ръкува с Хитлер, Мюнхен, октомври 1938 г.
Боулер (вляво) в Мюнхен, юли 1939 г.

Филип Боулер (на немски: Philipp Bouhler) е висш нацистки функционер (райхслайтер), член на СС.

Той е началник на канцеларията на Хитлер, отговарял за т. нар. Акция Т4 – програма за насилствена евтаназия на инвалиди и неизлечимо болни.

Боулер е арестуван на 10 май 1945 г. от американски войски. Самоубива се в затворнически лагер в Цел ам Зее, Австрия на 19 май 1945 г.[1]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Филип Боулер е роден на 11 септември 1899 г. в Мюнхен, дете на пенсиониран полковник. През 1912 г. влиза в Кралския баварски кадетен корпус за 5 години. Участва в Първата световна война и е лошо ранен. От 1919 до 1920 г. учи философия[2] за 4 семестъра, а през 1921 г. допринася за издателската къща, която публикува вестник „Фьолкишер Беобахтер“.

Нацистка дейност[редактиране | редактиране на кода]

Боулер се присъединява към Нацистката партия през юли 1922 г. с членски номер 12. Към есента на 1922 г. той става заместник управител на партията.[3] След проваления Бирен пуч в Мюнхен и последвалото реформиране на партията през 1925 г., той става неин държавен секретар. След като нацистите завземат властта през 1933 г., той става райхслайтер и член на Райхстага за Вестфалия. Присъединява се към СС с ранг групенфюрер на 20 април 1933 г. с членски номер 54 932.[1] На 30 януари 1936 г. е повишен на обергрупенфюрер.[4]

През август 1934 г. Боулер става полицейски началник на Мюнхен, месец по-късно е назначен за началник на канцеларията на Хитлер, пост, който е специално създаден на 17 ноември 1934 г. Работи на тази позиция до 23 април 1945 г.[5] В работата си той може да подготвя тайни укази или да управлява вътрешни дела, преди да бъдат представени на фюрера. Освен това, Боулер е и началник на Комисията за защита на националсоциалистическата литература, която определя кои творби са подходящи и кои не за нацисткото общество.[2]

Службата на Боулер е отговорна за цялата кореспонденция с Хитлер, която включва лични и вътрешни комуникации, както и отговори до публични запитвания (например, молби за помощ, кръстничество, работа, милост, партийна дейност и пожелания за рожден ден). Към 1944 г. голяма част от функциите на канцеларията са абсорбирани от партийното канцлерство под управлението на Мартин Борман.[6]

През 1942 г. Боулер публикува книгата „Наполеон – кометният път на гения“, която става една от любимите на Хитлер.

Престъпления[редактиране | редактиране на кода]

Боулер е отговорен за убиването на нетрудоспособните граждани на Германия. По нареждане на Хитлер, Боулер и Карл Бранд разработват ранната нацистка програма за насилствена евтаназия, Акция Т4, в която душевно болните и инвалидите биват убивани.[7][8] Действителното изпълнение на плана се съблюдава от Боулер. Опитани са различни методи за убиване. Придобитите знания от програмата по евтаназия по-късно се прилагат в промишленото избиване на други групи хора като евреите.[9]

През 1941 г. Боулер и Химлер дават ход на Акция 14f13. Боулер инструктира началника на Главен офис II на канцеларията Виктор Брак да изпълни това нареждане. Брак вече е зает с различните фронтови действия на T4.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Боулер и жена му Хелене са арестувани от американски войски в близост до Цел ам Зее, Австрия, на 10 май 1945 г. Малко след това се самоубиват. Жена му скача през прозорец на замъка Фишхорн. Боулер използва ампула с цианид, докато е затворен в лагер в Цел ам Зее на 19 май 1945 г. Двойката не оставя деца.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Miller, Michael. Leaders of the SS and German Police, Vol. 1. San Jose, CA, R. James Bender, 2006. ISBN 978-93-297-0037-2.