Фотографски филм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
За други значения на филм вижте филм.
35 mm филм AGFA

Фотографският филм (фотолентата) представлява целулоидна лента, покрита със светлочувствителен материал, върху който се проектира изображението. Филмът е матрица, покрита със светлочувствителни микрокристали от сребърен халогенид, които са разпръснати в полимерна среда (обикновено желатинова). В началото (през 19 век) в практиката са се използвали живачни съединения, оловен йодид, меден бромид и др.

За да се получи изображение върху филма, той се осветява за определено време. Това време зависи от факторите, определящи експозицията – отвор на диафрагмата, светлочувствителност на негатива, осветеност на обекта. Негативът се съхранява на тъмно, за да не може светлината да въздейства на запечатаното изображение, след което се поставя в проявяващ разтвор. Той най-често е воден разтвор на химически вещества: в черно-бялата фотография се използват глицин, метол, амидол и др. След проявяването негативът се измива, за да не може химикалите да продължат да действат върху него.

Филм с т.нар. „Leica-формат“ има широчина на лентата 35 mm и размер на кадъра 24х36 mm. Тези фотоленти са поставени в метални или пластмасови касети и имат перфорация по краищата. Това са най-разпространените филми, защото са предназначени за малкоформатните фотоапарати. Те са с различна дължина на лентата – за 12, 24 или 36 кадъра.

Филмите Rollfilm са с ширина 60 mm и са предназначени за средноформатните фотоапарати с размер на кадъра 4,5х6; 6х6; 6х7; 6х9 или 6х12 cm. С този тип фотоленти работят предимно професионалните фотографи.

Филмите за голямоформатните професионални фотоапарати не са ролни, а във вид на пластини (фотоплаки) с различен размер: от 10х12 до 30х40 cm.