Направо към съдържанието

Целулоид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Топчета за тенис на маса
Целулоидна писалка
Целулоидна кукла
Топчета за тенис на маса от целулоид (днес почти не се използват).

Целулоѝдът (от целулоза, на френски: cellulose от на латински: cellula „клетка“) е пластмаса на основата на целулозен нитрат, съдържаща пластификатор (дибутилфталат, рициново масло или вазелин, синтетичен камфор) и багрило.

Целулоидът се обработва чрез горещо щамповане, пресоване, механична обработка. Използва се за направата на кино- и фотоленти, планшети, линийки, корпуси на музикални инструменти (напр. хармоники), различни галантерийни стоки, играчки и др. Дълго време е служил като материал за направата на топчета за тенис на маса, обаче през 2014 г. тази практика е прекратена заради безопасността[1]. Съществен недостатък на целулоида е неговата висока запалимост, вследствие на което използването му в промишлеността значително е намалено.

Целулоидът се произвежда във вид на листове, полирани от едната или от двете страни, прозрачен, оцветен и неоцветен, бял, с вид на седеф, бронз и др.

История на откриването

[редактиране | редактиране на кода]

През 1855 г.[2] британският металург Александър Паркс (на английски: Alexander Parkes) открива ново вещество на основата на нитроцелулозата, разтворена в етанол. За масовото производство на новото вещество Паркс основава фирмата Parkesine Company, но след две години я закрива.

Твърдата смес от нитроцелулоза и камфор е създадена от американския изобретател Джон Хайат и е регистрирана под търговската марка Celluloid през 1870 г.

  1. ITTF дава зелена светлина на пластмасовото топче // Архивиран от оригинала на 2018-10-18. Посетен на 2018-11-18.
  2. Edward Chauncey Worden. Nitrocellulose industry. New York, Van Nostrand, 1911, p. 568. (Parkes, English patent #2359 in 1855)