Франсис Грийн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Франсис Грийн
Офицер от армията на САЩ
Франсис Грийн 
Роден: 27 юни 1850 г.
Починал: 13 май 1921 г. (70 г.)

Франсис Винтън Грийн (на английски: Francis Vinton Greene) е офицер от армията на САЩ, генерал-майор. Професор по артилерия в Уест Пойнт. Представител на армията на САЩ и военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франсис Грийн е роден на 27 юни 1850 г. в гр. Провидънс, Роуд Айланд, САЩ. Семейството е на потомствени военни с дълго участие в американската военна история. Посвещава се на военното поприще. През 1870 г. завършва Военната академия в Уест Пойнт. Действителна военна служба започва в артилерийските части, след което се прехвърля в инженерния корпус. Военен аташе на САЩ в легацията в Санкт Петербург.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен представител на САЩ в щаба на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров. Едновременно е военен кореспондент на печатни издания в САЩ. По свидетелството на военния кореспондент Василий Немирович-Данченко: „Военния агент на Съединените щати носеше гражданска шапка със златен шнур. Неговия край, завършващ с някакво копче стърчеше над самото му лице, чиито тънки черти издаваха ум и енергия. Със синята си дреха, той не сядаше, а просто се излягаше на тревата. В бой не влизаше. И правилно.“ Военните си кореспонденции и доклади публикува и в самостоятелни издания: „Кампанията в България 1877 – 1878 г.“ и „Доклад за Руската армия и нейната кампания в Турция през 1877 – 1878 г.“.[1][2][3][4] През 1881 година Грийн публикува и книгата си "Скици от армейския живот в Русия".[5]

След войната се завръща в САЩ. Работи като строителен инженер във Вашингтон и професор по артилерия в Уест Пойнт. През 1898 г. при избухването на Испано-американската война се завръща в армията на САЩ. Командир на VII- и Пехотен полк. Военно звание бригаден генерал. Проявява се в битката при Манила (1898). Повишен в звание генерал-майор и назначен за командир на II-а бригада от II-а Пехотна дивизия. Излиза в оставка през 1899 г.

Деец на Републиканската партия. Полицейски комисар на Ню Йорк (1903 – 1905). Президент на Енергийната компания „Ниагара“ и „Онтарио“.

Умира на 13 май 1921 г. в Ню Йорк.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Greene, F.V.. The Russian Army and its Campaigns in Turkey. New York, D.Appleton and Company, 1879. Посетен на 19 юли 2018.
  2. Greene, F.V.. The Campaign in Bulgaria 1877 – 1878. London, Hugh Rees, Limited, 1903. Посетен на 19 юли 2018.
  3. Генов Ц.Освободителната Руско-турска война 1877 – 1878 г., С., 1978, 301
  4. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 85
  5. Greene, F.V.. Sketches of Army Life in Russia. London, W.H. Allen & Co., 1881. Посетен на 21 юли 2018.