Франц Вилхелм фон Вартенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Вилхелм фон Вартенберг
Kardinal Franz Wilhelm von Wartenberg.jpg
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Кардиналсският герб с Вартенбергски сърдечен шилд
Кардиналсският герб с Вартенбергски сърдечен шилд
Семейство
Баща Фердинанд Баварски
Братя/сестри Ернст Бено фон Вартенберг
Фердинанд Лоренц фон Вартенберг
Франц Вилхелм фон Вартенберг в Общомедия
Кардинал Франц Вилхелм фон Вартенберг

Франц Вилхелм, граф фон Вартенберг (на немски: Franz Wilhelm Kardinal Reichsgraf von Wartenberg, * 1 март 1593 в Мюнхен, † 1 декември 1661 в Регенсбург) е кардинал, значим княжески епископ на Оснабрюк (1625 – 1661) и Регенсбург (1649 – 1661) и ръководи епископствата Ферден (1630 – 1631) и Минден (1631 – 1648) от страничната линия Бавария-Мюнхен на княжеската фамилия Вителсбах.

Франц Вилхелм е син от морганатичния брак на принц Фердинанд Баварски, синът на баварския херцог Албрехт V от Бавария, с Мария фон Петенбек. През 1602 г. той (и братята и сестрите му) е издигнат от императора като граф на Вартенберг на имперски граф.

От 1601 до 1604 г. той посещава йезуитското училище в Инголщат, след това Collegium Germanicum et Hungaricum в Рим. През 1614 г. той е помазан от кардинал Роберто Белармино.

През 1614 г. той става президент на духовниците, от 1619 г. на баварския тайен съвет в Мюнхен, 1621 г. в двора на Кьолнския курфюрст в Бон.

Франц Вилхелм представя интересите на 17 католически манастири и абатства при Вестфалския мирен договор 1643 – 1648 г. в Оснабрюк и Мюнстер.

Папа Александър VII по предложение на императора го издига на кардинал на 5 април 1660 г. От 1625 до 1661 г. той е 59. епископ на Оснабрюк. Франц Вилхелм след като става епископ на Регенсбург 1649 г. и през 1660 г. свиква църковни събори в епископството. Следващият събор на Регенсбург е свикан едва през 1927 г.

Сърцето му е погребано в Гнаденкапелата на Алтьотинг.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alice Arnold: Franz Graf von Wartenberg. Jürgen Wurst, Alexander Langheiter: Monachia. Von Carl Theodor von Piloty im Münchner Rathaus. Städtische Galerie im Lenbachhaus, München 2005, ISBN 3-88645-156-9, S. 89.
  • Michael Buchberger: Zwölfhundert Jahre Bistum Regensburg. Festschrift zur 1200-Jahrfeier. Pustet in Kommission, Regensburg 1939, S. 58 – 60.
  • Bernard Anton Goldschmidt: Lebensgeschichte des Kardinal-Priesters Franz Wilhelm, Grafen von Wartenberg, Fürstbischof von Osnabrück und Regensburg, Minden und Verden. Richard, Osnabrück 1866 (Digitalisat).
  • Karl Hausberger: Geschichte des Bistums Regensburg. Band 1: Mittelalter und frühe Neuzeit. Pustet, Regensburg 1989, ISBN 3-7917-1188-1, S. 336 – 343.
  • Karl Hausberger: Wartenberg, Franz Wilhelm. Erwin Gatz, Stephan M. Janker: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches. Ein biographisches Lexikon. 1648 – 1803. Duncker und Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-06763-0, S. 558 – 561.
  • Friedrich Philippi: Franz Wilhelm von Wartenberg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 41, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 185 – 195.* Konrad Repgen: Wartenberg, Chigi und Knöringen im Jahre 1645. Die Entstehung des Planes zum päpstlichen Protest gegen den Westfälischen Frieden als quellenkundliches und methodisches Problem. Rudolf Vierhaus, Manfred Botzenhardt: Dauer und Wandel der Geschichte. Aspekte europäischer Vergangenheit. Festgabe für Kurt von Raumer zum 15. Dezember 1965 (= Neue Münstersche Beiträge zur Geschichtsforschung. Bd. 9, ISSN – 7706 0077 – 7706). Aschendorff, Münster 1966, S. 213 – 268.
  • Georg Schwaiger: Kardinal Franz Wilhelm von Wartenberg als Bischof von Regensburg. (1649 – 1661) (= Münchener theologische Studien. 1: Historische Abteilung. Bd. 6). Zink, München 1954.
  • Georg Schwaiger: Franz Wilhelm von Wartenberg. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 365 (Digitalisat).
  • Josef Staber: Kirchengeschichte des Bistums Regensburg. Habbel, Regensburg 1966, S. 138 – 145.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]