Роберто Белармино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Св. Роберто Белармино
Roberto Francesco Romolo Bellarmino
италиански духовник

Роден
Починал
Националност Флаг на Италия Италия
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVI век;
Философия на XVII век
Интереси теология
Роберто Белармино в Общомедия
Герб на Роберто Белармино

Свети Роберто Франческо Ромоло Белармино (на италиански: Roberto Francesco Romolo Bellarmino) е италиански йезуит, теолог, кардинал и светец на Римокатолическата църква. Той е един от 33-мата отци на Църквата.

Мнозина католици го смятат за велик човек, който е съветник на няколко последователни папи, автор на важни трактати по теология. За други Белармино е маниак, който цени църковната власт повече от живота на невинни хора. Той е известен като „Чука срещу еретиците“ и прави всичко възможно да унищожи всеки, който се противопоставя на Църквата. Играе важна роля при преследванията срещу Галилей и стои зад мъченията и екзекуцията на Джордано Бруно, изгорен на кладата през 1600 г.

Неговото главно произведение е „Disputationes de controversiis christianae fidei adversus hujus temporis haereticos“ (Рим, 1581).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 октомври 1542 година в Монтепулчано, Италия, син на Винченцо Белармино и съпругата му Кинция Червини, сестра на папа Марцел II. Следва философия в Рим, във Флоренция (астрономия), в Монреале и теология в Падуа. Завършва теология в Льовен, където през 1570 г. е ръкоположен за свещеник. През 1576 г. папа Григорий XIII го извиква в Университета в Рим.

В Рим поема катедрата апологетика в Collegium Romanum. През 1599 г. папа Климент VIII го помазва за епископ. Той става велик инквизитор в процеса против Джордано Бруно. През 1602 г. е изпратен като архиепископ в Капуа. През 1605 г. папа Лъв XI го извиква като съветник по теология обратно в Рим. В Рим той се запознава с Галилео Галилей.

През 1620 г. той става кардиналсвещеник на Санта Праседе.[1] Той остава в Рим до смъртта си на 17 септември 1621 г., където е погребан в църквата Сант’Игнацио до гроба на Свети Алойзиус от Гонзага.

На 13 май 1923 г. папа Пий XI го прави блажен и на 29 юни 1930 на Светия. През 1931 г. е издигнат на църковен учител.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Judicium de libro, quem Lutherani vocant Concordiae. 1585
  • Disputationes de controversiis Christianae fidei adversus hujus temporis haereticos. Ingolstadt 1586 – 93
  • De translatione imperii Romani a Graecis ad Francos, adversus Matthiam Flaccium Illyricum. 1589
  • Christianae doctrinae explicatio. 1603
  • Tractatus de potestate summi Pontificis in rebus temporalibus. 1610
  • Institutiones linguae Hebraicae. Genf 1616
  • Explanatio in Psalmos. – Düsseldorf 1761 – 1765. Digital, Universitäts-und Landesbibliothek Düsseldorf; 4, 5, 6
  • De gemitu columbae sive de bono lacrymarum

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Blackwell, Richard J. (1991). Galileo, Bellarmine, and the Bible. Notre Dame, IN: University of Notre Dame Press. ISBN 0-268-01024-2.
  • Friedrich Wilhelm Bautz: Robert Bellarmin. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 473 – 474.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]