Франц Йозеф Чернин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Йозеф Чернин
Franz Josef Czernin
Franz Josef Czernin-5924 (9756866222).jpg
Франц Йозеф Чернин през 2013 г.
Роден 7 януари 1952 г. (66 г.)
Професия писател, есеист, афорист
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1979–
Жанр стихотворение, есе, афоризъм, драма
Франц Йозеф Чернин в Общомедия

Франц Йозеф Чернин (на немски: Franz Josef Czernin) е австрийски поет, есеист и афорист, роден на 7 януари 1952 г. във Виена, Австрия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франц Йозеф Чернин е потомък на стария аристократичен род от Бохемия Чернин фон Худениц.

След като полага матура през 1971 г., Чернин следва три години в университета на Индиана, САЩ. После живее на различни места в Австрия, а след 1980 г. се установява в Ретенег, Щирия.

Чернин е автор на експериментална поезия, афоризми, проза, теоретически и критически трудове, а също на драматически творби.

В поезията си използва традиционни стихотворни форми като сонети, терцини или секстини.

През 1987 г. Чернин заедно с поета Фердинанд Шмац публикува в залцбургското издателство „Резиденц“ том с преднамерено малоценни стихове, а след това двамата представят книга с разбличение на случая. Вършат това, за да покажат колко ниски са художествените критерии на издателството, а и на съвременната австрийска литература.

През 1999 г. Чернин превежда на немски сонетите на Уилям Шекспир.

През 2007 г. публикува теоретическия труд „За метафората. Метафората във философията, науката и литературата“.

От 2008 г. Франц Йозеф Чернин е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ossa und pelion (1979)
  • die kunst des sonetts (1985)
  • Die Reisen. In achtzig Gedichten um die ganze Welt (1987, mit Ferdinand Schmatz)
  • Die Reise. In achtzig flachen Hunden in die ganze tiefe Grube (1987, mit Ferdinand Schmatz)
  • ganganbuch, 6. jahrbuch 1989 für zeitgenössische literatur (1988, Hrsg. zus. m. Ferdinand Schmatz)
  • das stück. ein theater (1991)
  • Sechs tote Dichter (Hausmann, Kafka, Kraus, Musil, Trakl, Priessnitz) (1992)
  • die aphorismen. eine einführung in die mechanik (1992)
  • gedichte (1992)
  • die kunst des sonetts, 2. teil. die kunst des sonetts, 3. teil (1993)
  • TERZINEN (1994)
  • Marcel Reich-Ranicki. Eine Kritik (1995)
  • natur-gedichte (1996)
  • Die Schreibhand: zu Reinhard Priessnitz’ Gedicht Heldin (1997)
  • Anna und Franz. Sechzehn Arabesken (1998)
  • William Shakespeare: Sonnets (Übersetzungen, 1999)
  • Kühlschrankpoesie. 480 Wortmagnete (1999)
  • Apfelessen mit Swedenborg. Essays zur Literatur (2000)
  • Wofür ich mich meinetwegen entschuldige. Haider, beim Wort genommen (2000)
  • elemente, sonette (2002)
  • Briefe zu Gedichten (2003, mit Hans-Jost Frey)
  • das labyrinth erst erfindet den roten faden. Einführung in die Organik (2005)
  • Der Himmel ist blau. Aufsätze zur Dichtung (2007)
  • Zur Metapher. Die Metapher in Philosophie, Wissenschaft und Literatur (2007)
  • staub.gefässe. gesammelte gedichte (2008)
  • Das telepathische Lamm: Essays und andere Legenden (2011)
  • Metamorphosen. Die kleine Kosmologie (2012)
  • zungenenglisch. visionen, varianten (2014)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]