Франц Йозеф Чернин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Йозеф Чернин
Franz Josef Czernin
Франц Йозеф Чернин през 2013 г.
Франц Йозеф Чернин през 2013 г.
Роден 7 януари 1952 г. (67 г.)
Професия писател, есеист, афорист
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1979–
Жанр стихотворение, есе, афоризъм, драма
Франц Йозеф Чернин в Общомедия

Франц Йозеф Чернин (на немски: Franz Josef Czernin) е австрийски поет, есеист и афорист, роден на 7 януари 1952 г. във Виена, Австрия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франц Йозеф Чернин е потомък на стария аристократичен род от Бохемия Чернин фон Худениц.

След като полага матура през 1971 г., Чернин следва три години в университета на Индиана, САЩ. После живее на различни места в Австрия, а след 1980 г. се установява в Ретенег, Щирия.

Чернин е автор на експериментална поезия, афоризми, проза, теоретически и критически трудове, а също на драматически творби.

В поезията си използва традиционни стихотворни форми като сонети, терцини или секстини.

През 1987 г. Чернин заедно с поета Фердинанд Шмац публикува в залцбургското издателство „Резиденц“ том с преднамерено малоценни стихове, а след това двамата представят книга с разбличение на случая. Вършат това, за да покажат колко ниски са художествените критерии на издателството, а и на съвременната австрийска литература.

През 1999 г. Чернин превежда на немски сонетите на Уилям Шекспир.

През 2007 г. публикува теоретическия труд „За метафората. Метафората във философията, науката и литературата“.

От 2008 г. Франц Йозеф Чернин е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ossa und pelion (1979)
  • die kunst des sonetts (1985)
  • Die Reisen. In achtzig Gedichten um die ganze Welt (1987, mit Ferdinand Schmatz)
  • Die Reise. In achtzig flachen Hunden in die ganze tiefe Grube (1987, mit Ferdinand Schmatz)
  • ganganbuch, 6. jahrbuch 1989 für zeitgenössische literatur (1988, Hrsg. zus. m. Ferdinand Schmatz)
  • das stück. ein theater (1991)
  • Sechs tote Dichter (Hausmann, Kafka, Kraus, Musil, Trakl, Priessnitz) (1992)
  • die aphorismen. eine einführung in die mechanik (1992)
  • gedichte (1992)
  • die kunst des sonetts, 2. teil. die kunst des sonetts, 3. teil (1993)
  • TERZINEN (1994)
  • Marcel Reich-Ranicki. Eine Kritik (1995)
  • natur-gedichte (1996)
  • Die Schreibhand: zu Reinhard Priessnitz’ Gedicht Heldin (1997)
  • Anna und Franz. Sechzehn Arabesken (1998)
  • William Shakespeare: Sonnets (Übersetzungen, 1999)
  • Kühlschrankpoesie. 480 Wortmagnete (1999)
  • Apfelessen mit Swedenborg. Essays zur Literatur (2000)
  • Wofür ich mich meinetwegen entschuldige. Haider, beim Wort genommen (2000)
  • elemente, sonette (2002)
  • Briefe zu Gedichten (2003, mit Hans-Jost Frey)
  • das labyrinth erst erfindet den roten faden. Einführung in die Organik (2005)
  • Der Himmel ist blau. Aufsätze zur Dichtung (2007)
  • Zur Metapher. Die Metapher in Philosophie, Wissenschaft und Literatur (2007)
  • staub.gefässe. gesammelte gedichte (2008)
  • Das telepathische Lamm: Essays und andere Legenden (2011)
  • Metamorphosen. Die kleine Kosmologie (2012)
  • zungenenglisch. visionen, varianten (2014)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]