Фридрих III (Лайнинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих III.

Герб на Лайнингите
Замък Нойлайнинген (ок. 1800)
Замък Батенберг

Фридрих III фон Лайнинген (на немски: Friedrich III von Leiningen, Friedrich III von Leiningen-Dagsburg; † 1287) е от 1237 г. до смъртта си граф на Лайнинген и ландграф в Шпайергау.[1][2][3]

Той е големият син на граф Фридрих II († 1237) и съпругата му Агнес фон Еберщайн († 1263), дъщеря на граф Еберхард III фон Еберщайн и Кунигунда фон Андекс. Брат е на Емих IV († 1281), Бертхолд († 1285), епископ на Бамберг, Хайнрих († 1272), епископ на Шпайер († 1272). Чичо е на Фридрих фон Боланден, епископ на Шпайер (1272 – 1302) и дядо на Емих фон Лайнинген, епископ на Шпайер († 1328).

Най-късно през 1245 г. Фридрих се жени за графиня Аделхайд фон Кибург (* ок. 1220; † сл. 1282), братовчедка (племенница на майката) на крал Рудолф I фон Хабсбург.[4] Те имат син:[5][6][7]

  • Фридрих IV (* ок. 1250; † 1316), споменат през 1281 г., женен I. за графиня Йохана фон Шпонхайм-Кройцнах, II. за Жана д' Аспремон

От 1238 до 1241 г. той си строи замък Бург Нойлайнинген и вероятно и замък Бург Батенберг. През 1241 г. той получава чрез император Фридрих II лотарингското Графство Дагсбург. През 1274 г. роднината му Рудолф I му дава замък Линделбрун, през 1275 г. го прави фогт в Шпайергау. През 1277 г. той е кралски съдия. През 1281 г. крал Рудолф го прави бургграф в Хагенау в Елзас.

През 1271 г. Фридрих III пътува до Светите земи и получава на 6 септември от доминиканския патер Йоханес, архиепископ на Тирус, реликви за манастир Хьонинген в диоцеза Вормс. Фридрих умира през 1287 г. и е погребан в Хьонинген.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Georg Lehmann: Urkundliche Geschichte der Burgen und Bergschlösser der bayerischen Pfalz. Band III: Urkundliche Geschichte des gräflichen Hauses Leiningen-Hartenburg und Westerburg, Kaiserslautern 1857 (Pirmasens 1969).
  • Hans Heiberger: Die Grafen von Leiningen-Westerburg, Ursprung – Glanz – Niedergang, Grünstadt 1983, S. 16 – 17
  • Franz Xaver Glasschröder: Urkunden zur Pfälzischen Kirchengeschichte im Mittelalter, München, 1903, Seite 201, Urkundenregest Nr. 481
  • Friedrich Oswald:Leiningen, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 142 – 144
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 24.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 89.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 32.

Източници[редактиране | редактиране на кода]