Хайнрих II (Плауен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнрих II
фогт на Плауен,
рицар, „Бохемеца“
Роден
около 1250 г.
Починал
1302 г. (52 г.)
Семейство
Баща Хайнрих I (Плауен)
Деца Хайнрих III (Плауен)

Хайнрих II фон Плауен „Млади“, наречен „Бохемеца“ (на немски: Heinrich I Vogt von Plauen „der Jüngere“/„der Böhme“; * ок. 1250 в Плауен; † между 20 март и 24 август 1302) е фогт на Плауен (1274 – 1302) и рицар. Наречен е „Бохемеца“ понеже е женен с жена от Бохемия.

Той е големият син на фогт Хайнрих I фон Плауен „Стари“ († 1303) и първата му съпруга Мехтхилд фон Кверфурт-Магдебург († сл. 1254). Брат е на Хайнрих I фон Плауен-Ройс, наречен „Ройс“ „младата линия"“ († 1292/1295), фогт на Плауен.

Хайнрих II става рицар през 1289 г. При конфликтите между крал Адолф от Насау и Ветините той участва с баща си на страната на краля. През 1296 г. Хайнрих и бургграф Албрехт фон Лайзниг стават командири на крепостта Фрайбург ан дер Унщрут, която кралят е заложил на епископа на Наумбург.

През 1301 г. крал Албрехт I определя Хайнрих II за хауптман на Егер/Хеб. Той умира между 20 март и 24 август 1302 г.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих II фон Плауен се жени за Катарина фон Ризенбург (* ок. 1260; † пр. 1333), дъщеря на Борзо фон Ритенбург и Петронила фон Кравар. Те имат четири сина:[1][2]

  • Хайнрих III фон Плауен „Млади“/„Дългия“ (* ок. 1284 в Плауен; † сл. 16 февруари 1347), фогт на Плауен (старата линя) (1302 – 1348), капитан на Егер, женен, пр. 1302 г. за Маргарета фон Зееберг (* ок. 1288; † пр. 20 февруари 1322), дъщеря на Албрехт фон Зееберг, бургграф на Кааден и Билин, маршал на Бохемия († 1321) и Маргарета
  • Хайнрих († сл. 1336), тевтонски рицар
  • Хайнрих († сл. 1306), тевтонски рицар
  • Хайнрих († сл. 1332), монах в Бух

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Berthold Schmidt: Die Reußen. Genealogie des Gesamthauses Reuß älterer und jüngerer Linie sowie der ausgestorbenen Vogtslinien zu Weida, Gera und Plauen und der Burggrafen zu Meißen aus dem Hause Plauen. Weber, Schleiz 1903.
  • Julius Alberti: Die ältesten Herren von Weida. Beitrag zur Geschichte des Vogtlands. Griesbach, Gera 1880 (Digitalisat).
  • Johannes Richter: Die Vögte von Weida, Gera, Plauen und Plauen-Reuß. In: Vogtländische Heimatblätter, Jg. 17 (1997), H. 2, S. 18 – 21
  • Peter Neumeister: Vögte von Weida, Adelsfamilie. In: Historisches Lexikon Bayerns
  • Stucke, Sigismund: Die Reußen und ihr Land. Die Geschichte einer süddeutschen Dynastie. J.G.Bläschke Verlag. St.Michael 1984, ISBN 3-7053-1954-X, p. 192 – 197.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 165
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 353.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reuss 3, genealogy.euweb.cz
  2. Heinrich II 'the Younger', Vogt von Plauen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]