Хамбургска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хамбургска битка
Втора световна война
Hamburg Liberation 04.jpg
Британски танк М4 Шърман Светулка в центъра на града след битката
Информация
Период 18 април – 3 май 1945 г.
Място Хамбург, Германия
Резултат британска победа
Страни в конфликта
Командири и лидери

Flag of the United Kingdom.svg Майлс Демпси
Flag of the United Kingdom.svg Евелин Баркър
Flag of the United Kingdom.svg Луис Лайн

Flag of Germany (1935–1945).svg Курт Щудент
Flag of Germany (1935–1945).svg Алвин Волц

Сили

VIII корпус
части от XII корпус

части от 1-ва парашутна армия

Жертви и загуби

неизвестни

неизвестни

Хамбургската битка е една от последните битки от Втората световна война, в която между 18 април и 3 май 1945 г. остатъците от германската 1-ва парашутна армия се сражават с британския VIII корпус за контрола над Хамбург. Британските войски са срещат ожесточена съпротива, тъй като града е последния останал джоб на съпротивата на север. След като британците превземат Хамбург, те продължават на североизток и обграждат останките на 1-ва парашутна армия и група армии „Северозапад“ на полуостров Ютланд.

Обстановка, предхождаща операцията[редактиране | редактиране на кода]

След като западните съюзници преминават Рейн, германските армии на запад започнат да се разпадат. Група армии „Б“ под командването на Валтер Модел, състояща се от три армии, е обкръжена и пленена от американските 1-ва и 9-а армия. С това се прекратява последната ефективна германска съпротива на запад.[1]

След поражението на група армии „Б“ германците успяват да организират съпротива само в няколко града, но комуникациите между тях са затруднени. Съюзническите армии започват общо настъпление в Германия, като американците атакуват в централно направление, а британците подсигуряват северния им фланг. Британското настъпление се води от британската 2-ра армия под командването на генерал-лейтенант Майлс Демпси. Целта на армията е да напредне през Северна Германия и да продължи към Берлин. Британците се натъкват на по-слаба съпротива, в сравнение с американците на юг и напредват с постоянен и бърз темп.

1-ва парашутна армия и новосформираната група армии „Северозапад“ са последните германски формирования на север. Докато британците продължават настъплението си германското висше командване в Берлин, което е под обсада на Червената армия, отказва да изпрати подкрепления. Германците успяват да устоят на британците в Бремен за една седмица, а оцелелите войски се изтеглят на полуостров Ютланд. На север Хамбург е последния голям град в германски ръце и те дават последен отпор там.

След превземането на Солтау британската 7-а бронетанкова дивизия от VIII корпус е готова да атакува града.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Предварителни бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Преди достигането на британските войски германците организират отбраната на Харбург.

Британското настъпление към Хамбург е водено от 7-а бронетанкова дивизия, която атакува предградието Харбург и напредва до река Елба срещу Хамбург. 15-а (шотландска) пехотна дивизия атакува град Илцен на юг от града. Елементи от XII корпус нападат самия Хамбург от северозапад.

На път за Харбург 7-а бронетанкова дивизия превзема Уел и Тостедт на 18 април и навлиза в Холенщад на следващия ден. На 20 април превзема Даерсторф. Артилерийски наблюдатели от кралската конна артилерия достигат Елба и започват да насочват артилерийски огън по войски и влакове от другата страна на реката. В същия ден 131-ва пехотна бригада превзема Вахрендорф само на две мили южно от Харбург. 7-а бронетанкова дивизия спира настъплението за пет дни в близост до Хамбург, изгражда периметър и се подготвя за нападението над града.[2]

На 26 април 12-и полк на СС, подсилен с войници от Хитлерюгенд, моряци и полицаи атакува при Вахрендорф. Подкрепени от 88-милиметрови оръдия и 75-милиметрови гаубици те достигат центъра на града, но след пристигането на британски танкове са изтласкани обратно. Битката продължава до следващия ден, когато германците се оттеглят обратно в Харбург, оставяйки 60 мъртви и 70 пленени.[2]

Нападение на града[редактиране | редактиране на кода]

На 28 април британците започват нападението над града. 5-и кралски танков полк, 9-и пехотен полк от Дърам и 1-ва стрелкова бригада превземат Йестебург и Хитфелд. Германците взривяват части от аутобана при Хитфелд и забавят британското настъпление. Войските на 1-ва парашутна армия представляват смесица от СС, парашутисти, Фолксщурм и редови войници от Вермахта подкрепени от моряци, полиция, пожарникари и хитлерова младеж. Подкрепени са от 88-милиметрови оръдия, които вече не са необходими за противовъздушна охрана. Много германски части, включително батальон от самоходни противотанкови оръдия, унгарски СС и противотанкови войски въоръжени с Панцерфауст са разположени в гората на юг от Хамбург. Първоначално британците подминават района, но впоследствие 53-та дивизия подкрепена от 1-ви кралски танков полк прочиства гората и взема в плен германските войски там, общо 2000 души.

На 28 април 3-ти полк от Кралската конна артилерия започва обстрел на каучуковите работилници „Феникс“ в Хамбург. На 29 април е изпратена делегация, за да се обсъди предаването на града. На 30 април Адолф Хитлер се самоубива в Берлин и гросадмирал Карл Дьониц нарежда на Алвин Волц да договори предаването на града на британците. Волц заедно с малка немска делегация пристига в щаба на 7-а бронетанкова дивизия на 2 май и официално се предава в Хамбург на 3 май. Същият следобед 11-и хусари полк води останалите части на 7-а бронетанкова дивизия в разрушения град.[3][4]

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Хамбург е последната останала защита за германците на север. След като британците превземат града, оцелелите войски на 1-ва парашутна армия заедно с група армии „Северозапад“ отстъпват към полуостров Ютланд. Повечето от тях се насочват към Кил, където срещат войници от армейска група „Висла“, които бягат от съветските войски на Източния фронт. 7-а бронетанкова дивизия напредва необезпокоявано до Любек, където на 4 май достигат новините за германската капитулация.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. MacDonald, C.. Victory in Europe, 1945: The Last Offensive of World War II. U.S. Government Publishing Office, 1973. с. 369.
  2. а б 7th Armoured Division – Battles 1945. // desertrats.org.uk. Посетен на 19 април 2020 г..
  3. Ortwin Pelc, Kriegsende in Hamburg, Hamburg 2005
  4. [1]