Ханс Отфрид фон Линстоф
Ханс Отфрид фон Линстоф | |
германски офицер | |
Звание | полковник |
---|---|
Години на служба | 1919 – 1944 |
Служи на | ![]() ![]() |
Род войски | Вермахт |
Битки/войни | Втора световна война |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
Ханс Отфрид фон Линстоф (на немски: Hans Otfried von Linstow) е германски полковник от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ханс Отфрид фон Линстоф е роден във Витенберг. Присъединява се към германската армия, Райхсвер, след Първата световна война.
Служил в няколко звена през Втората световна война, през 1939 г. с 15-а пехотна дивизия и 1940 г. с 10-и армейски корпус, през 1941 г. с 9-и армейски корпус в СССР. През април 1944 г. той е изпратен в Париж, Франция, като началник на щаба под ръководството на Карл-Хайнрих фон Щюлпнагел.
Той е включен от Щюлпнагел в плановете за заговора от 20 юли през 1944 г. едва в самия ден на опита за преврат. Линстоф бързо арестува повечето офицери от СС, СД и Гестапо в Париж. Клаус фон Щауфенберг му звъни по-късно, за да го информира, че Берлин е загубен. Линстоф е арестуван три дни по-късно на 23 юли в Париж. Осъден на смърт в Берлин и екзекутиран същия ден в затвора Пльоцензе.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Feldman, Gerald D. Allianz and the German Insurance Business, 1933–1945. Cambridge University Press, 2001. с. 442. Посетен на 16 октомври 2015.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hans Otfried von Linstow в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |