Ханс Тома

Ханс Тома
Hans Thoma
	Ханс Тома Hans Thoma
германски художник и график
	Автопортрет (1899)
Роден	2 октомври 1839 г. Оберлеен, Бернау, Германия
Починал	7 ноември 1924 г. (85 г.) Карлсруе, Германия
Националност	Германия
Академия	Художествено училище на Великото херцогство в Карлсруе
Учители	Йохан Вилхелм Ширмер, Лудвиг дес Кудрес
Направление	Кронбергска художническа колония
Професия	художник, университетски преподавател, администратор
Повлиян	Гюстав Курбе, Барбизонска школа
Награди	Pour le Mérite
Съпруга	Цела Бертенедер
	Ханс Тома в Общомедия

Ханс Тома (на немски: Hans Thoma) е германски художник и график, един от най-значимите от началото на 20 век.

Биография и творчество

Произход и години на учение

Ханс Тома е роден на 2 октомври 1839 г. в Оберлеен, областта Бернау в планината Шварцвалд. Произхожда от скромно семейство. Баща му, Франц Йозеф (1794 – 1855) е завършил мелничарство, но работел като дървосекач в Шварцвалд. Майка му Роза (1804 – 1897) от Менценшванд произхожда от семейство на занаятчии.

Тома прекъсва започнатото обучение като литограф и художник в Базел, а по-късно прекъсва и обучението си като художник на характерните за Шварцвалд рисувани стенни часовници във Фуртванген. След това се занимава самостоятелно с рисуване и живопис, преди да бъде приет 1859 г. в Художественото училище на Великото херцогство в Карлсруе, където между другото е и ученик на Йохан Вилхелм Ширмер и Лудвиг дес Кудрес. През 1866 г. Тома завършва обучението си.

Години на странстване

След престой в Базел и Дюселдорф (1867 – 1868) Тома заминава заедно с Ото Шолдерер за Париж, където се впечатлява особено много от творбите на Гюстав Курбе и от Барбизонската школа. По-късно Тома се мести в Мюнхен, който е тогавашната столица на изкуството в Германия. Там той живее от 1870 до 1876 г. През 1874 г. за първи път посещава Италия.

През 1877 г. той се жени за художничката на цветя и натюрморти Цела Бертенедер. През 1880 г. предприема второ пътуване до Италия, след като през 1879 г. е пропътувал Англия и е изложил свои творби в Art Club Ливърпул през 1884 г. Тома е в приятелски отношения с Арнолд Бьоклин и е участвал в кръга около художника Лайбл.

Франкфурт и Кронберг

От 1878 г. Тома живее в западната част на Франкфурт, врата до врата със своя приятел, художника Вилхелм Щайнхаузен, заедно със съпругата си, със сестра си Агате и с осиновената през 1878 г. племенница на Цела, Елла. Негови съседи са политикът и ученият Самуел Шпийр (Samuel Spier) и неговата жена, писателката и критичката, Анна Шпийр. Семейството, както и познати на Щайнхаузен подпомагат Тома с поръчки за картини. Анна Шпийр пише за него статии и един портрет в литературна форма, а Тома ѝ изготвя екслибрис и рисува неин портрет, който днес се намира в Националния германски музей на град Нюрнберг.

От 1886 г. до 1899 г. Тома и семейството му живее на улица Волфгангсщрасе 150 във Франкфурт. По това време той рисува фриза с митологични сцени в двореца „Пале Прингсхайм“ (Palais Pringsheim) в Мюнхен. Архитектът на къщата на Тома, Симон Равенщайн, го подпомага с многобройни поръчки, като първата е украсата на собствената къща на архитекта.

Тома принадлежи към кръга на Кронбергската художническа колония (Kronberger Maalerkolonie).

През 1899 г. семейството се мести в град Кронберг в средновисоката германска планинина Таунус, провинция Хесен, където най-после художникът има жилище с ателие, който за него е знак за така дълго жадуваното признание.

Карлсруе

През 1899 г. Ханс Тома става професор в Художественото училище на Великото херцогство в Карлсруе и директор на Художествената галерия в града. На тази длъжност остава до 1920 г. В галерията художникът изрисува т.нар. Параклис на Ханс Тома, а по случай 70-ия си рожден ден открива „Музей на Ханс Тома“. Престоят му в Карлсруе е помрачен от смъртта на жена му, Цела през 1901 г., която го потапя в отчаяние за дълго време. Тома продължава да живее със сестра си.

След изложбата си в Мюнхенския Кунстферайн през 1890 г. Тома вече е признат в Германия и до към 1910 г. е считан за един от най-уважаваните ѝ художници. Най-важният му покровител става историкът на изкуството Хенри Тоде. Според „Големия Конверзационслексикон“ от 1909 г. „Тома се е превърнал в един от най-любимите художници на германския народ“.

Между 1905 и 1918 г. Тома е определен от Великото херцогство за член на Баденскя местен парламент.

През октомври 1914 г. Тома е един от подписалите „Манифеста на 93-мата“, в който се прави опит в навечерието на Първата световна война да се защити немския милитаризъм и който опровергава жестокостите, които са били извършени в Белгия по време на войната.

Ханс Тома умира на 7 ноември 1924 г. в Карлсруе.

Художествено развитие и значение

Ранните произведения на Тома носят отпечатъка на един лиричен пантеизъм. През мюнхенския си период той рисува предимно пейзажи, а във Франкфурт – творби с алегорично или повествователно съдържание. В по-късните си години се посвещава на своя „Параклис“, който украсява със сцени от Живота на Христос.

Днес за най-значими и автентични се считат неговите пейзажи от Шварцвалд, равнината Оберхайнебене, Таунус, както и портретите на жена му, на роднини и автопортретите му. Не толкова убедителни са гротескните, реалистичните или митично-религиозните платна, повлияни от Бьоклин.

Неговият приятел Хенри Тоде стилизира творчеството му като въплъщение на германската идентичност, с което подготвя почвата за възприемането му от националсоциализма.

Един от учениците на Тома е бъдещият ръководител на Училището по керамика в Ландсхут Херман Хаас.

Известни биографични и художествени паралели с Тома има и франкфуртският художник Йохан Георг Мор.

Посмъртни почести

В Бернау, Шварцвалд през 1949 г. кметът Лудвиг Баур основава музей „Ханс Тома“ с изложени негови маслени картини, графики, занаятчийски работи и документи за живота на художника.

Създадена е държавна награда на негово име за художествени творци от провинция Баден-Вюртемберг.

Училища, предимно в провинция Баден-Вюртемберг носят неговото име, напр. гимназия „Ханс Тома“ в Льорах.

Много улици и площади в Берлин, Бремен, Франкфурт на Майн, Хайделберг, Карлсруе, Манхайм, Потсдам и Висбаден носят неговото име.

Една от фигурите, които красят фонтана „Щефанибрунен“ в Карлсруе е негова.

На 1 септември 1993 г. на негово име бива назован астероид (5492).