Направо към съдържанието

Хауардит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хауардитът NWA 3149 – много плътен метеорит поради наличието на баделеит, който се образува чрез термично разлагане на циркона при много високи температури.
Хауардитът Campo del Cielo с множество регмаглипти. Открит през 1576 г. в Аржентина
Хауардитът Павловка, паднал през 1882 г. в Русия. В горната лява част се вижда част от запазената кора.
Хауардитът NWA 5959 с тегло 1,75 кг, открит в Мароко през 2009 г.

Хауардитите са каменни метеорити от клана HED метеорити (метеорити от Веста) към клас Ахондрити.[1] Носят името на Едуард Чарлз Хауърд, британски изследовател на метеорити от 18 и 19 век, който за първи път публикува резултатите от изследвания на химичния анализ на каменните метеорити.[2][3] До 23 август 2021 г. на Земята са открити и наименувани 400 хауардита.[4] Това са сложни брекчи, образувани при удар върху повърхността на родителското тяло, съдържащи еукрити, диогенити и някои хондритни материали.[2][5] Доказателство за това е високото съдържание на имплантирани от слънчевия вятър благородни газове в техните финозърнести, кластични, произведени от удар матрици.[6]

Предполага се, че произходът на HED метеоритите е от астероид 4 Веста. Хипотезата за произхода им е в съответствие с текущите наблюдения и изследвания на донесения материал от мисията на космическия апарат Дон през 2007 г.[7]

След формирането ѝ, в недрата на Веста се образува никел-желязно ядро, обвито от вулканичен материал във вид на мантия и кора. По-късно астероидът се охлажда до такава степен, че кратката вулканична фаза приключва и започва бавното втвърдяване на ядрото. По-късно Веста претърпява масивен сблъсък, който изравя 450-километров кратер и като резултат са изхвърлени множество малки и средни тела, кръстени „Вестоиди“. Кратерът на Веста е толкова огромен, а гравитационното привличане толкова слабо, че е изхвърлен дори материал от дълбоките слоеве. Предполага се, че хауардитите идват директно от този астероид, или са потомци на Вестоидите.[6]

Някои хауардити съдържат такива силикатни минерални състави, които предполагат, че те произлизат от различни региони на Веста и че реголитният слой на астероида не е добре смесен. Изхвърлената при сблъсък и повторно натрупана кора на Веста може да обясни химическото и текстурно разнообразие, запазено в полимиктовите еукрити и хауардитите.[8]

Състоят се от равни части от диогенитната и еукритната скала, смесени с ударната хондритна материя. В резултат на това хауардитите съдржат включвания от метеорити, падали върху Веста в продължение на много милиарди години, върху чиято основа еукритите и диогенитите, под въздействието на слънчевия вятър, образуват нова скала. Това природно разнообразие ги прави едни от най-красивите ахондрити.[9]

Основните минерали в хауардитите са пироксен (до голяма степен ортопироксен) и беден на натрий плагиоклаз както и малко оливин, изобилие от ударни стопилки и фрагменти от брекчи, а понякога и въглеродни хондритни ксенолити.[6] В сравнение с други метеорити, много хауардити съдържат доста леки съставки, в които по-тъмните парчета скала са лесно видими с просто око.[2] Те се считат за индикатор за старостта на метеорита.[5]

Структура и текстура

[редактиране | редактиране на кода]

Хауардите са полимиктни брекчи, което означава, че се състоят от натрошени и ъгловати скални фрагменти, известни като класти, вградени в матрица от различен материал и съдържащи повече от два вида минерали.[1] Те са типични реголити – хаотично изградена смес от отломки от вулканични скали и космически прах, която се е натрупала и втвърдила на повърхността на астероида и впоследствие се е променила химически под въздействието на космическите лъчи.[2][5] Хауардитите съдържат също и стъклени сферички, получени може би при ударни процеси, както и фини тъмни зърна, които също могат да бъдат свързани с ударно въздействие.[10]

Състоят се предимно от еукритен и диогенитен материал, който обхваща минимум 10% от обема им.[2] Кластите също са предимно еукритни и диогентни, вероятно местни на Веста, въпреки че смесените с тях скали са с различен произход – ксенолитни включвания от най-вече тъмни класти, които съответстват на състава на въглеродните хондрити, заедно с ударни стопилки.[1] Зърната на двата вида скали са с различни размери. Тези съставки предполагат, че хауардитите произхождат от места близо до повърхността на Веста, т.е. те са проби от реголита на астероида, които впоследствие са променени и изхвърлени, вероятно по време на удара.[10] Заедно с фрагментите от еукрит и диогенит, някои хауардити съдържат и благородни газове, имплантирани от слънчевия вятър, което също потвърждава, че някога са се намирали на повърхността на родителското тяло.[11]

Диогенитните и еукритните скали са приблизително в равни части, смесени с ударна хондритна материя. В резултат на това хауардитите имат включвания от метеорити, падали върху Веста в продължение на много милиарди години, върху чиято основа еукритите и диогенитите, под въздействието на слънчевия вятър, образуват нова скала. Това природно разнообразие ги прави едни от най-красивите ахондрити.[9]