Хелмут Бергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хелмут Бергер
Helmut Berger
Helmut Berger 1972.jpg
австрийски актьор
Роден Хелмут Щайнбергер
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активни години 1964 –
Брачни партньори Франческа Гуидато (1994 - )
Награди Давид ди Донатело
Уебсайт
Хелмут Бергер в Общомедия

Хелмут Бергер (на немски: Helmut Berger, роден Helmut Steinberger) е австрийски актьор, номиниран за „Златен глобус“.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хелмут Бергер е роден на 29 май 1944 г. в Бад Ишъл, Австрия, но прекарва детството си в Залцбург и посещава френски колеж в Фелдкирх.

На осемнадесет години заминава за Лондон да учи актьорско майсторство.

През 1964 г. се запознава с Лукино Висконти и така започва тяхната професионална и интимна връзка до смъртта на Висконти през 1976 г. След смъртта му, Бергер изпада в депресия и дори прави опит за самоубийство.[2] След като учи лингвистика в университета Перуджи в Перуджа, се мести в Рим. Той говори свободно немски, френски, италиански и английски език.

Едни от най-известните филми в които участва са „Смъртта на боговете“, „Лудвиг“ и „Кръстникът 3“.

През 1994 г. Бергер се жени за Франческа Гуидато.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1967 Вещиците Le streghe Сервитьор Лукино Висконти
1969 Залезът на боговете La caduta degli dei Мартин фон Есенбек Лукино Висконти
1970 Градината на Финци-Контини Il giardino dei Finzi-Contini Алберто Виторио Де Сика
1972 Лудвиг Ludwig Лудвиг II Баварски Лукино Висконти
1974 Семеен портрет в интериор Gruppo di famiglia in un interno Конрад Хюбел Лукино Висконти
1975 Романтичната англичанка The Romantic Englishwoman Томас Джоузеф Лоузи
1990 Кръстникът 3 The Godfather: Part III Фредерик Кензинг,швейцарски банкер на Ватикана Франсис Форд Копола
2019 Свобода Liberté Графът на Валшен Алберт Сера

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Helmut Berger Awards. // IMDb. Посетен на 12 август 2015. (на английски)
  2. Плахов, Андрей Степанович. Двойной юбилей на фоне "Голубого ангела". // Коммерсант, 28 мая 1994. Архивиран от оригинала на 11 март 2012. Посетен на 31 юли 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]