Хенри Тозер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенри Тозер
1883 г.
Роден
Починал
2 юни 1916 г. (87 г.)
НаградиЧлен на Британското кралско научно дружество
Хенри Тозер в Общомедия

Хенри Фаншоу Тозер (на английски: Henry Fanshawe Tozer) е британски писател, учител, пътешественик и географ. Неговата „История на древната география“ (1897) е високо ценена. Член е на Британската академия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 май 1829 година в Плимът, Девън, и е най-големият син на кап. Арън Тозер от Кралския флот.[2] След като завършва Ексетър Колидж в Оксфорд през 1850 година, той е преподавател там от 1855 до 1893 година и също така е куратор на Института Тейлър (Оксфорд) от 1869 до 1893 година.[3] Фаншоу има особен интерес „към пресечната точка на географията и класиката".[1] Пътува много в Гърция и в Европейска и Азиатска Турция.

Член е (FBA) на Британската академия.[1]

Умира на 2 юни 1916 г. в Оксфордшир. Погребението му се провежда в параклиса на колежа Ексетър. Погребан е в гробището Холиуел в Оксфорд. [4]

Хенри Ф. Тозер за българите в Македония[редактиране | редактиране на кода]

В двутомния си труд Researches in the Highlands of Turkey (1869) дава сведения за българското население на Македония – характер, поминък, облекло, нрави,[5] история и съвременни борби. Той пише:[6]

„ Българите, които образуват най-значителния елемент на християнското население от Солун до границите на Албания, са много интересен народ и се славят с трудолюбието и почтеността си. Те са най-многобройни от всички националности, населяващи Европейска Турция и се предполага, че са между 5 и 6 милиона. <...> Изглежда, че голям брой от тях са емигрирали в Западна Македония преди IX век. “

Тозер е в течение на национално-църковните борби на българите за самостоятелна църква, които анализира, започвайки от получените още от пролетта на 1861 г. сведения за искането им да се освободят „от юрисдикцията на Цариградския Патриарх, както и за това, че някои от водачите на това движение се бяха отцепили по посока на църквата в Рим, докато други се опитваха да се побратимяват с различни протестантски отганизации. Обяснението за тяхната омраза към това, което те наричаха „фанариотско влияние“, което в Цариград обикновено се приписваше на политически причини, лесно открихме в самата страна. Винаги е било политика на гърците да държат българската църква в подчинено отношение, така че следи от антагонизъм могат да се открият още в X век; в това отношение напоследък те са били подпомагани и от турците“. Оборва гръцки твърдения, сочи конкретни примери за съвременното положение и заключава, че движението „ако не доведе в крайна сметка до независимостта на българската църква, поне ще отстрани много от злоупотребите, които в момента я засягат. Повечето от хората, които се бяха присъединили към църквата в Рим, вече са се върнали, тъй като са разбрали колко тежък и унизителен би бил яремът, който Папата щеше да сложи на врата им“.[6]

Дава редица сведения за конкретни селища в Македония: Битоля, Охрид, Струга и много други, отбелязвайки народностите, бита, поминъка и т.н. на населението (българи, гърци, власи, турци, албанци).[6]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Researches in the Highlands of Turkey (two volumes, 1869)
  • Lectures on the Geography of Greece (1873)
  • Primer of Classical Geography (1877)
  • Finlay, George, A History of Greece from its Conquest by the Romans to the Present Time : B.C. 146 to A.D. 1864, rev. by Tozer, Henry Fanshawe, 7 vols. (Oxford: Clarendon Press, 1877)
  • Turkish Armenia and Eastern Asia Minor (1881)
  • The Church and the Eastern Empire (1888)
  • The Islands of the Ægean (1890)
  • Selections from Strabo (1893)[7]
  • History of Ancient Geography (1897)
  • An English Commentary on Dante's Divina Commedia (1901)
  • Translation of the Divina Commedia (1904)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Koelsch, William A. “Henry Fanshawe Tozer: A ″Missing Person″ in Historical Geography?” Yearbook of the Association of Pacific Coast Geographers, vol. 72, 2010, pp. 118–127. JSTOR
  2. ↑ Foster, Joseph. Oxford men & their colleges. Illustrated with portraits & views. Together with the matriculation register, 1880-1892. Oxford, J. Parker, 1893. с. 103. Посетен на 30 January 2020.
  3. ↑ "TOZER, Rev. Henry Fanshawe". Who's Who. Vol. 59. 1907. p. 1763.
  4. ↑ The Late Mr. H. F. Tozer // The Times. 8 June 1916. с. 11.
  5. ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 221.
  6. ↑ а б в Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 221 – 230.
  7. ↑ Arnold, William T. Review of Selections from Strabo by the Rev. H. F. Tozer // The English Historical Review 10. January 1895. с. 116–118.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Henry Fanshawe Tozer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хенри_Тозер&oldid=11863131“.