Хернани Спиридонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хернани Спиридонов
български геоморфолог, геотектоник и изследовател
Роден
Хернани Борисов Спиридонов
Починал

Националност българин
Образование Софийски университет

Уебсайт Страница в ИКИТ при БАН

Хернани Борисов Спиридонов е български геоморфолог, геотектоник и специалист по дистанционни методи на изследване на планетата Земя, професор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 юли 1935 г. в село Игнатово, Монтанско. Завършва гимназия в Лом, след което завършва Военно-въздушното училище за летци и известно време работи като летец във Военновъздушните сили към Българската армия. През 1963 г. завършва география в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което постъпва на работа в Предприятието за геофизични проучвания и геоложко картиране към Комитета по геология. От 1974 г. до пенсионирането си работи в Института за космически изследвания при Българска академия на науките. През 1975 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Морфотектоника на северните склонове на Източна Рила и Западни Родопи“. През 1995 г. защитава голяма докторска дисертация на тема „Кръгови морфоструктури в Средногорието“.[1]

Умира на 20 юни 2018 г.[2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Участва в разработката на методологията и методите за използване на космически и аерокосмически средства при научните изследвания, както и при определянето на експерименталните полигони за наземна работа. С това е един от първите учени, който създава методика за дистанционни изследвания на Земята.[1]

Разработва редица научни проблеми в структурната и динамична геоморфология, неотектониката и геодинамиката; развитието и усъвършенстването на дистанционни и наземни изследвания на почти всички компоненти на природната среда; комплексните ландшафтно-екологични изследвания и мониторинга на антропогенния натиск върху околната среда.[1]

За първи път поставя мястото и ролята на плейтектонския модел като основна парадигма за развитието на геоморфоложката наука в България. Разработва модел за еволюцията на отделните морфотектонски единици, като обвързва образуването им с тектоно-магматичните процеси и на базата на богата геофизична информация относно дълбочинния строеж в южната периферия на Балканската микроплоча.[1]

Разработва въпроси и проблеми, свързани с морфотектониката, геодинамиката и неотектониката на регионално ниво – Родопите, Рила, Горнотракийската низина, Стара планина, Предбалкана и Дунавската равнина. Значим научен проблем, който разработва, е усъвършенстване, развитие и трансфер на данни от дистанционните наблюдения за изследване на някои компоненти на природната среда. Работи върху методиката за аерокосмически изследвания на скали, почви, води и растителност на базата на редица ключови участъци от страната, както и на такива от СССР, Чехословакия, Унгария, Полша, Виетнам и Куба.[1]

Основоположник е на новото научно направление „Дистанционни изследвания на Земята от Космоса“, като го оформя в школа. Допринася и за популяризиране на космическата наука, като издава три книги: „Виетнам отблизо“, „Космос и природни ресурси“ и „Изследване на Земята от Космоса“. Има големи приноси за създаване на 100-хилядната геоморфоложка карта и в издаването на над 100 картни листа на земното покритие.[1]

Участва в 4 световни конгреса по геология и изследване на Космоса и в над 50 международни конференции. Ръководи няколко международни и национални проекти и участва в подготовката на научните програми на първия и втория български космонавт, както и на монголския, виетнамския и кубинския космонавт.[1]

Ръководи секция „Дистанционни измервания на Земята от Космоса“, член е на Общото събрание на Българска академия на науките, член е на Специализирания научен съвет към Висшата атестационна комисия, заместник-председател на Комисията по Геолого-Географски науки към Висшата атестационна комисия, заместник-председател на Комисия Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката, член е на Бюрото на работната група по „Дистанционно изследване на Земята от Космоса“ по международната програма „Интеркосмос“ и член на международния комитет за космически изследвания „СОSPAR“.[1] В периода от 1993 до 2001 г. е заместник – председател на Българското географско дружество.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Алексиев, Георги, Ангел Велчев. Един живот, всецяло отдаден на географските науки. // Проблеми на географията 3 – 4. София, Българска академия на науките, 2015. с. 152 – 155. (на български)
  2. а б Напусна ни проф. дгн Хернани Спиридонов. // Българско географско дружество. Посетен на 7 юни 2019 г. (на български)