Херта Крефтнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Херта Крефтнер
Hertha Kräftner
Родена 26 април 1928 г.
Починала 13 ноември 1951 г. (23 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Подпис Kraeftner Signature.gif
Херта Крефтнер в Общомедия

Херта Крефтнер (на немски: Hertha Kräftner) е австрийска поетеса и белетристка, родена във Виена.

Житейски и литературен път[редактиране | редактиране на кода]

Крефтнер следва с прекъсвания германистика, англицистика, психология, философия и естетика във Виена, където се увлича по екзистенциализма на Жан-Пол Сартр. Изпитва силно литературно влияние от творбите на Георг Тракл и Райнер Мария Рилке.

Още в 1948 г. Херта Крефтнер публикува стихотворението „На един уличен цигулар“, което я откроява като ярък поетически талант. През лятото на 1949 г. пребивава за няколко седмици в Норвегия, където изживява мъчителна самота и изпада в дълбока депресия, съпровождана с мисли за самоубийство. След като се завръща в родината, Херта Крефтнер установява връзка и си кореспондира със значими австрийски писатели, между които Ханс Карл Артман, Фридерике Майрьокер, Джени Ебнер и Андреас Окопенко. През 1950 г. заминава за Париж, за да търси вътрешна опора и творческо упование. В резултат публикува „Парижки записки“ (1951), за които получава наградата на сп. „Нойе веге“. Въпреки тези литературни успехи, изпитва все по-мъчителна резигнация и не успява да завърши дисертацията си върху „Стиловите принципи на сюрреализма, установени у Франц Кафка“. През есента на 1951 г., на двадесет и три годишна възраст, се самоубива във Виена.

Поетика[редактиране | редактиране на кода]

Херта Крефтнер създава литературен свят на гротескна лиричност, като обрисува виенската атмосфера с нейната предметна красота и музика на всекидневието, внушава чувството за неповторимост на човешкото съществуване и тъга по изплъзващия се миг.

По-значимите ѝ произведения са стихосбирката „Синята светлина“ (1950) и посмъртните сборници с разкази „Обрезвачите на дървета“ (1951), „Любовна двойка“ (1951) и „След като се самоубия“ (1951). Посмъртно излизат и книгата със стихотворения, скици и дневници „Защо тук, защо днес?“ (1963), а също книгата със стихотворения, писма и проза „Хладни звезди“ (1997).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Warum hier? Warum heute?, 1963
  • Das Werk. Gedichte, Skizzen, Tagebücher, 1977
  • Das blaue Licht. Lyrik und Prosa, 1981
  • Kühle Sterne, 2001

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]