Хионити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хуни.

Азия през 400 г.

Хионитите (на латински: Chionites, Chionitae, Xionites, на средноперсийски: Xiyon, Avestan: Xiiaona) са номадска народна група от късната античност, обитавала западната част на Централна Азия през 1-5 век. Името им вероятно произлиза от средноперсийската дума Xiyon („Hunne“, Хуни).

Появяването на тази първа група на „иранските хуни“ трябва да се смята около една генерация преди появата на европейските хуни.

При но-нови изследвания се предполага, че династията на Кидаритите произлиза от „хунските“ инвазатори (Хионитите). Някои изследователи смятат, че Xiyon или хионитите са част от народа Хунну (Xiongnu), който идва от Източна Азия на Запад.

Още от разделянето на хунну на източни и западни по времето на китайския император У-ди, известа част хунну живеят свободни на запад от Тарбагатай планина и най-вероятно се смесват с други народи. След обявяването на независимостта на източна хунну от Учжулю през 9 г. се счита, че отново са в хунската държава или под неин суверенитет, а след разделянето през 48г. са в Северна хунну. След разгрома на Северна хунну през 93г. те с друго племе от Джунгария известно от китайските източници като Янда, Йе-тай или Хиунг аk-хун, a самите те се наричали (Ye-Tha-i-li-dа) се преместват на юг към кушаните, южно от чуйци и се организират в: Северни -"Черни" отвъд Яксарат (Сър Даря); Южни -"Червени", Хара Хуна, на юг от Окс (Аму даря) в Бактрия и Хиндукуш; Източни - "Сини" "небесни" в Тяншан (Небесни планини) и Западни - "Бели" Ak-хун (Ye-Tha-i-li-dа) в Хорезм (около гр. Хива). Всички те са наричани Хионити.

Римският историк Амиан Марцелин ги споменава като Chionitae: Хионитите се намират по времето на персийския сасанидски крал Шапур II (упр. 309–379) в региона на Кушан-провинциите, който тогава е владян от персите. През 350 г. тези номади, специално хионитите, нападат Шапур II. След войната хионитите са новите господари на Бактрия с Балх. Тогава тяхен крал е Грумбатес, който се подчинява на Шапур II и участва в обсадата на римската крепост Амида през 359 г. Според Амиан Марцелин при обсадата на Амида през 359 г. хионитите изгорили своите мъртви, за учудване на персите. (Ammian 19,1,7ff.).

Първоначално южните „червените“, наречени по-късно ”кидарити” от основателя на династията им Кидарас -320г., са васали на Кушаните. Според арменските източници тяхната столица е в Балх (арменски: Kush, гръцки Hunuk). През 360г. Kidara II прави експанзия, като повежда бактрийската част на "Hunnе " на юг и превзема част от Кушанската империя на тохарите (кит. юэчжи) в Индия. По времето на предводителя на белите „хиунг аk-хун” Хингила (430-490) и основател на Ефталитската империя, южните ”кидарити” са преместени в 460-467г. от земята им в южната”Червената” част Балх на северозапад в западната "Бялата" част Хива (Хорезм). През 467 г. ефталитите заменят кидаритите като владетели на кушаните и правят своята Ефталитска империя, обединявайки всички хионити.

Литература[редактиране | edit source]

  • Wolfgang Felix: Chionites. Encyclopædia Iranica. Bd. 5 (1992), S. 485–487 (online).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]