Кидарити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азия през 400 г.

Кидаритите (Kidarites, на китайски: Ki-To-Lo) са династия в централно азиатското Кидаритското царство, васал на Кушана през 320 и около 467/477 г. сл.н.е. влизат в състава на Ефталитската империя. Те са група от иранските хуни.

Византийският историк Приск смята, че те имат връзка с Хионитите.

Основател на династията е Кидарас през 320 г. През 360 г. Кидара II прави експанзия, като повежда бактрийската част на хионитите на юг и превзема част от Кушанската империя на тохарите (кит. юэчжи) в Индия. Кидаритските хуни са противници на сасанидския крал Яздегерд II (упр. 438-457) в Персия. През ранния 5 век те са завладяли Гандхара в Северна Индия. От 457 г. кидаритите се бият с Ефталитите, които са се съюзили със сасанидския крал Пероз I. Кидаритите се бият и с Пероз, и кидаритският крал Кункас e победен. През 467 г. кидаритите загубват столицата си Балаам (вероятно идентичен с Балх) и са изместени в Хорезм от ефталитите, които заемат земите им. Остатък от царството им в Гандхара се задържа до най-малко 477 г.. Кидаритите са владяли известно време също и Согдиана. След това се стига до битки между ефталитите и персите.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Кидаритите са с ненапълно изяснен произход. Някои автори ги свъзват с хунну, други с хуните, а трети ги смятат за клон на малките юеджи. На някои от запазените изображения те приличат на хора с алтайски произход.[1][2][3][4][5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • E. V. Zeimal, The Kidarite Kingdom in Central Asia. In: B. A. Litvinsky (Hrsg.): The crossroads of civilizations. A.D. 250 to 750. Unesco, Paris 1996, ISBN 9-231-03211-9, (History of Civilizations of Central Asia 3), S. 119–133.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Frantz Grenet, Kidarites, Ehsan Yarshater: Encyclopædia Iranica
    • A NOTE ON KIDARA AND THE KIDARITES, WILLIAM SAMOLIN, Central Asiatic Journal Vol. 2, No. 4 (1956), pp. 295-297, "The Yueh-chih origin of Kidara is clearly established...", https://www.jstor.org/stable/41926398?seq=1#page_scan_tab_contents
    • COINS OF THE TOCHARI, KUSHÂNS, OR YUE-TI, A. Cunningham, стр. 279, http://www.jstor.org/stable/42680025?seq=12#page_scan_tab_contents
    • THE KIDARITE KINGDOM IN CENTRAL ASIA, E. V. Zeimal, стр. 132: "The Pei-shih (Chapters 7, 13) mentions that the Kidarites, whom it refers to as the Ta Yüeh-chih (Lesser Yüeh-chih), have money made of gold and silver. This information is confirmed by the evidence of their coins. The first comprehensive attempt to categorize and interpret Kidarite coins was undertaken by Cunningham.", http://en.unesco.org/silkroad/sites/silkroad/files/knowledge-bank-article/vol_III%20silk%20road_the%20kidarite%20kingdom%20in%20central%20asia.pdf
    • https://books.google.bg/books?id=qDNXAAAAMAAJ&dq=kidarites+attila&focus=searchwithinvolume&q=kidarites+
    • http://www.iranicaonline.org/articles/kidarites
    • A study on the Kidarites: based primarily on documentary sources , Xiang Wan, "Consequently, the candidate for the Yuezhi king eventually fell to Kidāra, the king of the “enigmatic Kidarites”16 recounted in the Wei Shu, and the main character in the articles of Enoki: The Ta-yüeh-chih [Da Yuezhi] Country, of which the capital had been situated at Lu-chien-shih [Lujianshi] city 盧監氏城 (according to the Pei-shih 北史, lu is written shêng 賸), lies to the west of Fu-ti-sha[Fudisha] 弗敵沙 (Badakhshan), 14,500 li away from Tai 代 (Dai, the capital of the Wei). In the north it touched the Juan-juan [Ruanruan] 蠕蠕, which invaded (the Ta-yüeh-chih) so many times that the Yüeh-chih had at last to move the capital westwards as far as Po-lo [Boluo] city 薄羅城, 2,100 li away from Fu-ti-sha 弗敵沙 (Badakhshan). The King Chi-to-lo 寄多羅 (Kidāra), who was a brave warrior, at last organized troops and marched to the south to invade Northern India, crossing the Great Mountains [Hindūkush], and completely subjugated five countries to the north of Ch‘ien-t‘o-lo [Qiantuoluo] 乾陁羅 (Gandhāra). … (Enoki 1998: 60, slightly emended). The Hsiao-yüeh-chih [Xiao Yuezhi] have their capital at Fu-lou-sha 富樓沙 (Puruṣapura, Peshawar). The King was originally the son of Chi-to-lo 寄多羅, king of the Ta-yüeh-chih. Chi-to-lo was forced to move westwards by the attack of the Hsiung-nu [Xiongnu] 匈奴 and later made his son guard this city. For this reason, the kingdom was named the Hsiao-yüeh-chih. … (ibid., 67). The paragraphs above display a simple fact in spite of the chronically debated problems whether and how Kidāra and his tribe were driven by their foes, whose ethnonym Ruanruan or Xiongnu is still under discussion, especially in the case of Lesser Yuezhi:17 This is that the Great Yuezhi king Kidāra led his troops southward across the Hindūkush,18 subdued Gandhāra and the regions to the north of it. After the conquest of these areas, Kidāra appointed his son to assume the defense of Puruṣapura, named Lesser Yuezhi.", http://docslide.us/documents/a-study-on-the-kidarites.html