Кидарити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азия през 400 г.

Кидаритите (Kidarites, на китайски: Ki-To-Lo) са династия в централно азиатското Кидаритското царство, васал на Кушана през 320 и около 467/477 г. сл.н.е. влизат в състава на Ефталитската империя. Те са група от иранските хуни.

Византийският историк Приск смята, че те имат връзка с Хионитите.

Основател на династията е Кидарас през 320 г. През 360 г. Кидара II прави експанзия, като повежда бактрийската част на хионитите на юг и превзема част от Кушанската империя на тохарите (кит. юэчжи) в Индия. Кидаритските хуни са противници на сасанидския крал Яздегерд II (упр. 438-457) в Персия. През ранния 5 век те са завладяли Гандхара в Северна Индия. От 457 г. кидаритите се бият с Ефталитите, които са се съюзили със сасанидския крал Пероз I. Кидаритите се бият и с Пероз, и кидаритският крал Кункас e победен. През 467 г. кидаритите загубват столицата си Балаам (вероятно идентичен с Балх) и са изместени в Хорезм от ефталитите, които заемат земите им. Остатък от царството им в Гандхара се задържа до най-малко 477 г.. Кидаритите са владяли известно време също и Согдиана. След това се стига до битки между ефталитите и персите.

Източници[редактиране | edit source]

  • E. V. Zeimal, The Kidarite Kingdom in Central Asia. In: B. A. Litvinsky (Hrsg.): The crossroads of civilizations. A.D. 250 to 750. Unesco, Paris 1996, ISBN 9-231-03211-9, (History of Civilizations of Central Asia 3), S. 119–133.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Frantz Grenet, Kidarites, Ehsan Yarshater: Encyclopædia Iranica