Хоботопридвижващи се
| Хоботопридвижващи се | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Reinhard, 1881 | ||||||||||||||
| Хоботопридвижващи се в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Хоботопридвижващи се (Kinorhyncha, на гръцки: κίνηω, kīneō – „движа се“ и ρυνχος, rhynchos – „хобот“) са билатерални, червеобразни, бентосни животни с начленено тяло. Обитават само морска среда. Живеят в тиня, пясък или върху водорасли на дълбочина до 5000 m. В морските екосистеми имат висока популационна плътност. Хранят се с микроорганизми, органични частици и едноклетъчни водорасли. Малко се знае за тяхното екологично значение.
Дължината им варира в рамките на 0,2 до 1,2 mm.[1] Включват два класа с общо около 100-150 вида:[2][3]
- Cyclorhagida – включва 6 семейства.
- Homalorhagida – включва 2 семейства.
Произход и систематика
[редактиране | редактиране на кода]Произходът и връзките с други типове животни е недобре проучен. Фосили от тези организми не са откривани. По морфологични признаци хоботопридвижващите се са подобни на представителите на тип Nematoda. Те са в тясно родства с представителите на типовете Loricifera и Priapulida. Заедно трите типа образуват таксон наречен Scalidophora.[4] По-нови хипотези предполагат по-тясна връзка на Scalidophora, Nematoda, Nematomorpha, Tardigrada, Onychophora и Arthropoda.[5]
Устройство и жизнен цикъл
[редактиране | редактиране на кода]Макар, че това животно не се отличава с метамерична сегментация, неговата кутикула е разделена на членчета, наречени „зонити“.[3] Техният брой е 13 – 14. Първия и втория зонит образуват главовата част. Предимно в тази част са концентрирани четинките и шипчетата, с които е покрита кутикулата на хоботопридвижващото се. Самата главова част на животното представлява хобот, прибиращ се в тялото и служещ им да се придвижват. Той се изхвърля напред, залавя се за дадена частица или повърхност и придвижва останалите зонити към себе си. Движението се осъществява посредством съкращаването и отпускането на надлъжни мускули.
Телесната кухина на тези организми се нарича псевдоцел. Храносмилателната система им се състои от уста, глътка, хранопровод, стомах, черво и анус. Нямат дихателна и кръвоносна система. Отделителната система включва две тръбички. Всяка от тях има пламъкови клетки и гръбно отварящи се канали при 11-ия зонит. Нервната система се състои от нервен кръг около глътката и две нервни вериги. При някои от видовете се срещат и очни петна.
Много малко е известно за възпроизводството хоботопридвижващите. Те са разделнополови животни с две полови жлези. Женските снасят яйца, които след около 10 дена се излюпват. Ларвите се развиват извън възрастните организми и преди да достигнат полова зрялост преминават през 5 – 6 метаморфози.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.61
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Introduction to the Cephalorhyncha – Priapulids, Kinorhynchs, and Loriciferans, прочетен на 07.02.2010 г.
- ↑ Kinorhyncha, прочетен на 07.02.2010 г.
- 1 2 Kinorhyncha, прочетен на 07.02.2010 г.
- ↑ Introduction to the Cephalorhyncha – Priapulids, Kinorhynchs, and Loriciferans, прочетен на 07.02.2010 г.
- ↑ Ultrastructure, Biology, and Phylogenetic Relationships of Kinorhyncha, прочетен на 07.02.2010 г.
- ↑ Kinorhyncha – Physical Characteristics, Behavior And Reproduction, прочетен на 07.02.2010 г.
|
