Хорас Уокър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хорас Уокър
британски планинар и алпинист
Хорас Уокър със семейството си (с голямата брада, седнал зад мъжа на преден план)
Хорас Уокър със семейството си (с голямата брада, седнал зад мъжа на преден план)

Роден
Починал
1908 г. (70 г.)

Националност  Великобритания

Хорас Уокър (на английски: Horace Walker, 1838 – 1908) е британски планинар и алпинист, известен с няколко забележителни изкачвания.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Канада, но отраснал в Ливърпул. Още на 16 години се катери по Алпите, като покорява връх Мон Велан (3765 м) в Пенинските Алпи. През 1864 г. се запознава с Едуард Уимпър и заедно осъществяват първото изкачване на Бар дез Екрен във Франция (4102 м).[2] На следващата година изкачва първенеца на Гларнските Алпи – Тьоди. Успехите му продължават през 1865 г. с първото покоряване на връх Обер Габелхорн (4063 м) над Цермат и през 1868 г. с първото покоряване на Гранд Жорас в масива Монблан. Един от върховете на Гранд Жорас вече е бил покорен от Уимпър, но най-високият остава за Уокър. Днес той носи неговото име.

Последното голямо постижение на британеца е изкачването на връх Елбрус в Кавказ. Този най-висок европейски връх е атакуван през 1874 г. от експедицията на Флорънс Гроув. Уокър е в групата достигнала до върха и така става един от първите му покорители. През 1890 г. той е избран за председател на Британския алпийски клуб, какъвто остава три години.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Frederic Hartemann, The Mountain Encyclopedia, 2005, p. 219
  2. Fergus Fleming, Killing dragons: the conquest of the Alps, New York 2000, pp. 242 – 243