Хосе Миаха
| Хосе Миаха | |
| испански генерал | |
 | |
| Звание | генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1898 – 1939 |
| Служи на |  Кралство Испания (1898 – 1931) Втора испанска република (1931 – 1939) |
| Род войски | Испанска армия Испанска републиканска армия |
| Битки/войни | Рифска война Гражданска война в Испания |
| Награди |  Орден Свети Херменегилд Лавров знак на Мадрид |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Хосе Миаха в Общомедия | |
Хосе Миаха Менант (на испански: José Miaja Menant) е испански генерал от републиканските правителствени сили по време на гражданската война в Испания.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Миаха постъпва в пехотната академия в Толедо през 1896 г. Първият му пост е в Астурия. По-късно е преместен в Мелиля, където служи в Мароканската война от 1900 г., постигайки ранг на майор командант през 1911 г. и издигайки се до генерал през 1932 г. Въпреки членството на Миаха в десния Военен испански съюз, през 1935 г. консервативният министър на войната, Хосе Мария Хил-Роблес и Киньонес, го изпраща в Лерида, сравнително далеч от столицата, което показва, че няма пълното доверие на правителството.
Испанска гражданска война[редактиране | редактиране на кода]
В началото на военния бунт, довел до Испанската гражданска война, Миаха е разположен в Мадрид, оставайки верен на републиканското правителство и е назначен за министър на войната.[1] През ноември 1936 г. е назначен за командващ на Съвета за отбрана на Мадрид, когато правителството евакуира столицата преди предстоящото пристигане на фашистките войски. С Висенте Рохо като началник-щаб, Миаха успява да спре националистите при река Мансанарес в битката при Мадрид.[2]
Като командир на испанската републиканска армия на централната зона, ръководи битките при Харама, Гуадалахара и Брунете.[3][4] По-късно подкрепя бунта, воден от Сехисмундо Касадо срещу правителството на министър-председателя Хуан Негрин през март 1939 г., като е водач на Съвета за национална отбрана.[5] Награден с Лавров знак на Мадрид за ролята си по време на обсадата на Мадрид.[6]
Изгнание[редактиране | редактиране на кода]
След края на Гражданската война отива в Гандия, където се качва на самолет за Оран, където заминава в изгнание, първо във френски Алжир и Франция, след това в Мексико,[7] където живее до смъртта си на 14 януари 1958 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War: Reaction, Revolution and Revenge. Harper Perennial, 2006. ISBN 978-0007232079. с. 111.
- ↑ Beevor 2006, с. 171 – 85.
- ↑ Beevor 2006, с. 278.
- ↑ Beevor 2006, с. 279.
- ↑ Beevor 2006, с. 393.
- ↑ Antonio López Fernández (1975). General Miaja, defensor de Madrid. Editorial Gregorio del Toro, Madrid
- ↑ Beevor 2006, с. 412.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Alpert, Michael ; El Ejército Republicano en la Guerra Civil, Siglo XXI de España, Madrid, 1989 ISBN 978-84-323-0682-2
- Beevor, Antony. The Battle for Spain: The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books, 2006. ISBN 978-0143037651. с. 526.
- Carlos Engel, Historia de las Brigadas Mixtas del Ejército Popular de la República, Ed. Almena. Madrid 1999, ISBN 84-922644-7-0
- Ramón Salas Larrazábal, Historia del Ejército Popular de la República. La Esfera de los Libros S.L. ISBN 84-9734-465-0
- Suero Roca, M. Teresa; Militares republicanos de la Guerra de España. Ediciones Península Ibérica, Barcelona, 1981. ISBN 84-297-1706-4
- Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата José Miaja в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |