Христо Благоев (социалист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Благоев.
| Христо Благоев | |
| български политик | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Цюрихски университет |
Христо Николов Благоев е български политик, социалист от края на XIX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Благоев е роден в 1865 година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция.[1] По-малък брат е на основателя на БСДП Димитър Благоев.[2]
Учи в Пловдивската мъжка гимназия „Княз Александър I“. Като ученик в VI клас в 1885 година е под силно влияние на народническите идеи и е посетител на писалището на Иван Стоянович.[3] Христо Благоев е част от социалистическата група около списание „Съвременен показател“,[4] което той разпространява в Пловдив.[3] Същевременно е активен деец на ученическото дружество „Напредък“ в гимназията, който е под влияние на руските народници демократи.[3]
През 1887 – 1888 година Христо Благоев изучава ботаника и геология в Цюрихския университет в Швейцария.[4][1] В Швейцария Христо Благоев влиза в марксическите кръгове и слуша реферати на Георгий Плеханов и се запознава с групата му „Освобождение на труда“. Свидетел е на конфликта между марксистите около Плеханов и народниците около Пьотър Лавров.[4]
На следната 1889 година Христо Благоев е приет за студент в Медицинския факултет на Московския университет. Христо Благоев води шифрована революционна кореспонденция с руснаци и българи в Цюрих. На 5 юли 1889 година е арестуван и затворен в дома за предварителен арест в Санкт Петербург по делото за руските революционни кръжоци в Цюрих. През ноември 1890 година е екстрадиран в България с доживотна забрана да влиза в Русия.[4]
Установява се в Пловдив, където по това време живее брат му Димитър. Христо запознава брат си с идеите на Плеханов и „Освобождение на труда“.[4]
Умира на 6 юли 1896 година в Пловдив.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
- ↑ а б Цветанова, Елена, Милена Цанева. Периодика и литература, том 1: Литературни списания и вестници, смешни списания, хумористични издания 1877 – 1892. София, Институт за литература, Българска академия на науките, Издателство на Българската академия на науките, 1985. с. 979.
- ↑ а б в История на Пловдивската окръжна организация на БКП: 1892 – 1975. София, Партиздат, 1976. с. 33.
- ↑ а б в г д Шнитман, Абрам Моисеевич. Руското революционно движение в идейното наследство на Димитър Благоев. София, Партиздат, 1978. с. 197.
