Христо Христов (генерал-майор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Христов.

Христо Христов
български генерал
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Свети Александър
Военен орден „За храброст“
Образование Национален военен университет
Академия на Генералния щаб

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Христо Константинов Христов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 1-ва и 2-ра бригада от 7 пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Христов е роден на 23 август 1880 г. в Елена. През 1902 г. завършва с 23-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в 7 артилерийски полк. През 1905 г. е произведен в чин поручик. През 1907 г. като поручик от 7 артилерийски полк е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1910 г. Междувременно през 1909 г. е произведен в чин капитан.[1]

Служи във Военното училище. На 15 ноември 1914 е произведен в чин майор.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Христов е началник на щаба на 1-ва бригада от 7 пехотна рилска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас,[2] след което по е назначен за началник на щаба на 1-ва бригада от същата дивизия, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата,[3] като междувременно на 30 май 1917 е произведен в чин подполковник.

На 5 август 1920 е произведен в чин полковник. Служи като началник на 3-та пехотна балканска дивизия и инспектор на пограничната стража. По време на атентата в църквата „Света Неделя“ бива ранен. На 5 юли 1928 е произведен в чин генерал-майор и същата година е уволнен от служба.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 229. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 2, 84, 94; ВИ, № 68, 12 юли 1907; № 110, 7 октомври 1910; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 233)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 121 – 122
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 122 – 123

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България