Хуан Луис Вивес

Хуан Луис Вивес
Juan Luis Vives
	Хуан Луис Вивес Juan Luis Vives
испански философ
Роден	6 март 1492 г. Валенсия, Арагон
Починал	6 май 1540 г. (48 г.) Брюге, Испанска Нидерландия
Погребан	Брюге, Белгия
Религия	Католическа църква
Учил в	Парижки университет
Работил в	Оксфордски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на Ренесанса
Школа	Ренесансов хуманизъм
Подпис
	Хуан Луис Вивес в Общомедия

Хуан Луис Вивес (на испански: Juan Luis Vives) е испански философ.

Биография

Роден е на 6 март 1493 година във Валенсия, владение на Арагонската корона, в семейство на покръстени евреи. Много негови близки роднини са убити по обвинения в криптоюдаизъм.

През 1509 – 1512 година учи в Парижкия университет, а от 1519 преподава в Льовенския университет, където се сближава с Еразъм Ротердамски. През 1522 година заминава за Англия, където е учител на принцеса Мери Тюдор и преподава в Оксфордския университет. Малко по-късно изпада в немилост, тъй като се противопоставя на анулирането на брака на крал Хенри VIII и Катерина Арагонска. Поради това се премества в Брюге, където остава до края на живота си.

Умира на 6 май 1540 година в Брюге на 48-годишна възраст.

Opuscula varia (1519), сборник с по-кратки съчинения, сред които първата философска творба на Вивес, De initiis, sectis et laudibus philosophiae.
Adversus pseudodialecticos (1520)
De subventione pauperum. Sive de humanis necessitatibus libri II (1525), посветен на проблема за бедността
De Europae dissidis et Republica (1526).
De concordia et discordia in humano genere (1529).
De pacificatione (1529).
Quam misera esset vita chistianorum sub Turca (1529).
De disciplinis libri XX (1531). Енциклопедичен труд, разделен на три дяла: De causis corruptarum artium, De tradendis disciplinis и De artibus
De conscribendis epistolis (1534), трактат върху писането на писма
De anima et vita (1538)
De Europeae statu ac tumultibus, обръщение към папата, в което го моли да помогне за установяването на мир между християнските владетели
Introductio ad sapientiam (1524), най-значимият му педагогически труд
De institutione feminae christianae, посветен на Катерина Арагонска