Хурка
Вижте пояснителната страница за други значения на Фурка.
Хурка на баба Мариница Тутната от гр. Тетевен; направена е от лесково дърво преди 30-40 години. Къжелът е елипсовиден и е вмъкнат В цепнатината на тояжката; направен е от тънка лескова лента, която е навита в елипсата така, че образува четирикрилен кръст. Тояжката на хурката е нашарена с малки триъгълничета, рязани с ножче. Размери на къжела: 10x8,5x0,5 см. Скицирана от Иван Енчев – Видю през юли 1916 г.
Хурка (диалектно фурка, още къжел) е специално изработена дървена пръчка, на която се слага къделя вълна за ръчно предене, в резултат на което се получава прежда.
В България хурките са три вида - напоясни, ръчни (ликатки) и стоящи (сталки). Най-разпространени са поясните хурки, които показват и голямо етнографско разнообразие.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Вакарелски. „Етнография на България“. София, 1977, стр.319-324.
