Хърбърт Аптекър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хърбърт Аптекър
Herbert Aptheker
американски историк и политически активист
Роден
Починал

Религия атеизъм
Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Колумбийски университет
Научна дейност
Област История
Семейство
Съпруга Фей Аптекър (1942 – 1999)
Деца Бетина Аптекър (р. 1944)

Хърбърт Аптекър (на английски: Herbert Aptheker) е американски историк и публицист. Член на Комунистическата партия на САЩ. В течение на много години е професор по история в Училището за социални науки Джеферсън. През 1957 – 1963 г. е главен редактор на списание „Политикъл афеърс“. От 1964 г. е директор на Американския институт на марксистки изследвания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хърбърт Аптекър е роден на 31 юли 1915 г. в Бруклин, Ню Йорк. През 1932 г., когато е на 16, съпровожда баща си при негова командировка в Алабама. Там научава за потисничество на афроамериканците и е шокиран от това, което вижда. При завръщането си в Бруклин, пише в училищния вестник статия, озаглавена „Тъмната страна на Юга“.

През 1936 г. завършва Колумбийския университет. След като получава бакалавърска степен по геология, Хърбърт започва аспирантура по американската история, с особен интерес към епохата на робството. През 1939 г. се присъединява към Комунистическата партия на САЩ, която според него дава пълно икономическо, социално и политическо равенство на афроамериканци. По време на Втората световна война той се присъединява към армията и участва в Операция „Овърлорд“. След демобилизацията той е ангажиран с изследователска работа. През 1943 г. получава докторска степен по философия.

През 1964 г. Хърбърт Аптекър оглавява създадения в Ню Йорк Американски институт за марксистки изследвания. От 1957 до 1991 г. работи в Националния комитет на КП на САЩ. От 1960 до 1970 г. е изпълнителен директор на Американския институт за марксистки изследвания. От края на 1960 г. Аптекър често чете лекции в колежи и университети.

През 1966 г. той посещава Виетнам и е един от първите учени, осъдили американските военни действия там.

Умира на 17 март 2003 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • "Mississippi Reconstruction and the Negro Leader Charles Caldwell", Science & Society (Fall 1947)[1]
  • Afro American History: 1910-1932, Citadel Press: New York, 1951
  • History and Reality,
  • The American Revolution 1763-1783, International Publishers: New York, 1960
  • American Negro Slave Revolts (1943), Cameron Associates: NY, 1955
  • Documentary History of the Negro People, 7-volumes, Carol Publishing Group: NJ, 1951–1994
  • The Truth about Hungary, Kraus Reprint: NY, 1957
  • And Why Not Every Man?, Seven Seas Books: CA, 1961
  • Dare We Be Free?, New Century Publishers: Dublin, 1961
  • Nat Turner's Slave Rebellion: Including the 1831 "Confessions", (Dover: NY, 1966)
  • "Imperialism and Irrationalism", TELOS 04 (Fall 1969)
  • The Urgency of Marxist-Christian Dialogue, Kraus Reprint: NY, 1970
  • American Negro Slave Revolts, International Publishers: New York, 1974
  • Early Years of the Republic: From the End of the Revolution to the First Administration of Washington, International Publishers: New York, 1976
  • Negro People in America, Kraus Reprint: NY, 1977
  • The World of C. Wright Mills, Kraus Reprint: NY, 1977
  • American Foreign Policy and the Cold War, Kraus Reprint: NY, 1977
  • Unfolding Drama, International Publishers: New York, 1979
  • The Nature of Democracy, Freedom & Revolution, International Publishers: New York, 1981
  • Racism, Imperialism & Peace: Selected Essays, MEP Publications: MN, 1987
  • Abolitionism: A Revolutionary Movement, Twayne Publishers: CT, 1989
  • The Literary Legacy Of W. E. B. Du Bois, Kraus Reprint: NY, 1989
  • To Be Free: Studies in American Negro History, Citadel Press: New York, 1991
  • Anti-Racism in U.S. History: The First Two Hundred Years, Praeger: CT, 1992

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aptheker, Herbert. Mississippi Reconstruction and the Negro Leader Charles Caldwell. // Science & Society 11 (4). 1947. с. 340–371.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]