Хьовсгьол (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хьовсгьол
Хөвсгөл нуур
Сателитна снимка на езерото.
Сателитна снимка на езерото.
Relief map of Mongolia.png
51.1° с. ш. 100.5° и. д.
Местоположение в Монголия
Местоположение Азия
Вид рифтово
Отток Егийн-Гол
Дължина 136
Ширина 36,5
Площ 2 620
Дълбочина 262
Воден обем 383,3
Надм. височина 1 645
Населени места Хатгал, Ханх
Хьовсгьол в Общомедия

Хьовсгьол (на монголски: Хөвсгөл нуур, също Хөвсгөл далай; класическа азбука: Kobsogol naghur) е рифтово езеро в Хьовсгьол, Монголия. Това е най-дълбокото и второто най-голямо по площ езеро в Монголия след Увс Нур.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на езерото произлиза от тувински и означава „езеро със синя вода“. Поради различни похвати на транслитерация, понякога е наричано и Хубсугул.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Хьовсгьол.

Хьовсгьол има тектонски произход и е поне на няколко милиона години. Считано е за по-малкия брат на Байкал, тъй като са образувани от едни и същи тектонски сили.[2] Намира се в северозападната част на Монголия, в подножието на Източните Саяни, на около 12 km южно от руската граница, която минава през най-високият връх на хребета – Мунку-Сардик (3 491 m). Надморската му височина е 1 645 m, дълго е 136 km и е широко 262 m. Явява се второто сладководно езеро с най-голям обем в Азия (383,3 km³), съдържа почти 70% от сладководните запаси на Монголия и 0,4% от световните сладководни запаси.[3][1]

В езерото са разположени 4 острова: Модон Куй, Далаин Куй, Кадан Куй и Бага Куй. Град Хатгал е разположен на южния бряг на езерото.[1]

Водосборният басейн на езерото е относително малък. Вливат се 46 малки ручея. От юг се оттича р. Егийн-Гол, която на свой ред се влива в р. Селенга, която пък се влива в Байкал. Температурата на повърхността на реката през лятото е между 10 и 15 °C. Езерото замръзва в края на ноември и се размразява през май, като в северната част на езерото дори и през юни плават късове лед. Ледът през зимата достига дебелина от 1,4 m, което позволява да се карат тежки превозни средства по него. Транспортът върху езерото е започнат от руснаците през 1913 г. Към днешно време тази практика е забранена, за да се предотврати замърсяване и пропадане на камиони под леда. През години в езерото са потънали между 30 и 40 превозни средства.[1]

Екологическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Животинският свят на езерото е изключително богат. То е пълно с 10 вида риба, сред които ленки и есетрови, както и с 44 вида водни растения. Дом е на 291 вида птици, от които 258 мигрират. Бреговете му се обитават от 750 вида растения. Тук са открити и 68 вида бозайници, от които 7 са ендемични. Срещат се барс, архар, уапити, росомаха, лос, елен, вълк, кафява мечка, самур, кабарги и др.[1]

Това е едно от 17-те древни езера на Земята, образувани преди 2 милиона години. През 1992 г. тук е образуван природен парк, който се пази много строго. Зоната около езерото се счита за транзитна между Азиатската степ и Сибирската тайга. Тъй като водата е много чиста, много хора от околността я използват като питейна, без никаква обработка. През 1997 г. е образувана станция за дългосрочни екологични изследвания.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед към езерото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]