Цветана Алексиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цветана Алексиева
българска лекарка
Родена
Починала
10 август 2000 г. (78 г.)

Учила вМедицински университет – София
Семейство
БащаВладислав Алексиев

Цветана Владиславова Алексиева е българска лекарка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 19 април 1922 година в София в семейството на юриста Владислав Алексиев (1884 - 1962) и Елза Алексиева. Внучка е на охридчанина Никола Алексиев (1851 - 1941) и на стружанката Царевна Миладинова (1856 - 1934), дъщеря на Димитър Миладинов (1810 - 1862) . Завършва Медицинската академия в София. Създателка е и ръководителка на клиниката по проефсионални заболявания към Научния институт по хигиена и професионални заболявания към Медицинската академия. Редовна преподавателка е в Медицинската академия и заместник-директор на Института. Член-кореспондент е на Дружеството по хигиена на труда.[1]

Умира на 10 август 2000 година в София.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Попалексиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Алексиев
(1851 — 1941)
 
Царевна Миладинова
(1856 — 1934)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев
(1883 - 1992)
 
Елзе Бернхард
 
Райна Алексиева
(1897 — 1984)
 
Мария Попантова
(1888 - 1968)
 
Христо Попантов
(1879 - 1964)
 
 
 
Димитър Алексиев
(1892 - 1975)
 
Хариклия Робева
(1893 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветана Алексиева
(1922 - 2000)
 
Надежда Алексиева
(1925 - ?)
 
Борислав Алексиев
(1928 — ?)
 
Веселин Антов
(1919 - ?)
 
Иван Антов
(1923 - 1985)
 
Никола Антов
(1925 - 1986)
 
Никола Алексиев
(1923 - 2019)
 
Ангел Алексиев
(1925 - ?)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 112.