Цвятко Попов
| Цвятко Попов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1903 – 1934 |
| Род войски | Артилерия |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
Цвятко Аврамов Попов (също така Цветко, до 1945 г. Цвѣтко) е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на отделение от 1-ви артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Цвятко Попов е роден на 26 април 1882 г. в Габрово, Княжество България. През 1903 г. завършва в 24-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. През 1906 г. е произведен в чин поручик, през 1909 г. като поручик от Шуменския крепостен батальон е командирован за обучение в Академията на ГЩ в Брюксел, но през септември 1912 се завръща преждевременно във връзка с избухването на Балканската война, като междувременно през 1910 г. е произведен в чин капитан.[1]
Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Цвятко Попов е командир на отделение от 1-ви артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. „за отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[2][3], като на 1 март 1916 г. е произведен в чин майор. На 27 февруари 1918 г. е произведен в чин подполковник.
След войната на 30 януари 1923 г. е произведен в чин полковник, а през 1929 г. е назначен за началник на отдел в Щаба на армията[4], след което на 31 октомври 1930 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1932 г. генерал Цвятко Попов е назначен за командир на 3-та пехотна балканска дивизия[5] и през 1934 г. е уволнен от служба[6].
По време на военната си кариера до 1929 г. служи в 5-и артилерийски полк, Шуменски крепостен батальон и 3-ти гаубичен полк.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1903)
- Поручик (1906)
- Капитан (1910)
- Майор (1 март 1916)
- Подполковник (27 февруари 1918)
- Полковник (30 януари 1923)
- Генерал-майор (31 октомври 1930)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1921)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 181, 182. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 85, 95, ВИ №95, 12 септември 1909; № 20, 20 април 1913; Списък на офицерите (1909), с. 302)
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 99 – 100
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 275
- ↑ Министерска заповед № 179 от 1929 г.
- ↑ Министерска заповед № 224 от 1932 г.
- ↑ Царска заповед №31 от 1934 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 126.
