Чаглаик
| Чаглаик Çağalayık | |
| — село — | |
  Чаглаик  Чаглаик | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 347 m |
| Население | 126 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
| Телефонен код | 0288 |
Чаглаик или Чеглаик (на турски: Çağalayık) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в северните склонове на Странджа, близо до границата с България.
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война 1828 – 1829 година 41 семейства се преселват в Бесарабия през април 1830 година.[1]
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Чаглаик силно пострадва. Всичките 91 къщи са изгорени.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 91 български екзархийски семейства.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Чаглаик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] Селото е освободено по време на войната от четата на Димитър Ковачев.[5]
Българското население на Чаглаик се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 40 български семейства се преселват в опразненото село Дингизово.[6] В Чаглаик се заселва изселено от България турско население.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Чаглаик
Георги Кирязов Стамболиев (1865 - след 1943), български революционер от ВМОРО- Киряза Грудов, деец на ВМОРО, лозенградски селски войвода на местната чета от 40 души[8]
- Миле Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[9]
- Мильо Узунов (1876 - 1947), деец на ВМОРО
- Стамат Димов (1872 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
- Тодор Георгиев (1875 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Мещерюк И.И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828-1834 гг. 1965г.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.
- ↑ Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г.
- ↑ Панайот Маджаров, „За добросъседството на народностите, населявали Източна Тракия до началото на ХХ век и взаимовлиянията в духовната им култура“, МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА: НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ Сборник с изследвания и доклади от едноименната научна конференция, проведена в София, 2–3 декември 2011 г.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 36.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.