Чаглаик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чаглаик
Çağalayık
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 347 m
Население 126 души (2000)
Пощенски код 39000
Телефонен код 0288

Чаглаик или Чеглаик (на турски: Çağalayık) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в севрните склонове на Странджа, близо до границата с България.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Руско-турската война 1828–29 г. 41 семейства се преселват в Бесарабия през април 1830г. [1]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Чаглаик силно пострадва. Всичките 91 къщи са изгорени[2].

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 91 български екзархийски семейства.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Чаглаик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] Селото е освободено по време на войната от четата на Димитър Ковачев.[5]

Българското население на Чаглаик се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 40 български семейства се преселват в опразненото село Дингизово (с. Моряне от 1934 г., после обезлюдено и заличено).[6] Тогава в Чаглаик се заселва изселено от България турско население. [7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чаглаик
  • Flag of Bulgaria.svg Киряза Грудов, деец на ВМОРО, лозенградски сел­ски войвода на местната чета от 40 души[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Мильо Райков Узунов, деец на ВМОРО, четник в Илинденско-Преображенското въстание[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Стамат Димов (1872 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мещерюк И.И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828-1834 гг. 1965г.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 79.
  6. Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г.
  7. Панайот Маджаров, „За добросъседството на народностите, населявали Източна Тракия до началото на ХХ век и взаимовлиянията в духовната им култура“, МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА: НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ Сборник с изследвания и доклади от едноименната научна конференция, проведена в София, 2–3 декември 2011 г.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  10. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.