Чайот (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чайот
Sechium edule dsc07767.jpg
Плодове на чайот (Sechium edule)
Sechium edule dsc03481.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
подцарство: Tracheobionta Васкуларни
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsyda Двусемеделни
разред: Cucurbitales Тиквоподобни
семейство: Cucurbitaceae Тиквови
род: Sechium Чайот
Научно наименование
Уикивидове Sechium
(Jacq.) Sw., 1800
видове

секция Sechium

секция Frantzia

  • S. panamense
  • S. pittieri
  • S. venosum
  • S. villosum
Чайот в Общомедия

Чайот (Sechium) е биологичен род тропически растения от семейство Тиквови. Основен представител на рода е чайотът (Sechium edule)[1].

Името „чайот“ е испанско произношение на думата „хицайотли“ от езика нахуатъл.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Според описанието на Рафаел Сааде[2], до 1978 г. е считано, че родът се състои само от един вид – чайот. Видът е разпознат от Патрик Брауни през 1756 г., класифициран по едно и също време през 1763 г. от Николаус фон Яквин като Sicyos edulus и от Мишел Адансон като Chocho edulus, и едва през 1800 г. Олуф Сварц го причислява към днешния род Sechium.

Според последната приета класификация (Jeffrey, 1990) родът е групиран в родовия подвид Sicyinae на родовия вид Sicyeae, заедно с родовете Microsechium, Parasicyos, Sechiopsis, Sicyosperma и Sicyos.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

В първото описание на сем. Тиквови (Cogniaux, 1881) видът S. edule е считан за единствен в рода. Един век по-късно (Jeffrey, 1978) добавя към рода няколко мексикански и централноамерикански вида, по-рано причислявани от други автори към родове Cyclanthera, Ahzolia, Frantzia, Microsechium и Polakowskia.

Разделя се на две секции според разликите в морфологията на цветните нектарни органи и на тичинките:

  • секция Sechium (включва Polakowskia)
    • S. chinantlense Lira & Chiang
    • S. compositum (J.D. Smith) C. Jeffrey, синоним Ahzolia composita
    • S. edule (Jacq.) Swartz, (обикновен) чайот
      • S. edule edule, ядлив чайот – култивираната форма, разпространена в Америка, Африка и Азия;
      • S. edule sylvestre, див чайот – дивата форма, намираема в южно Мексико.
    • S. hintonii (P.G. Wilson) C. Jeffrey
    • S. tacaco (Pittier) C. Jeffrey, синоним P. tacacoтакако, единственият друг култивиран вид
    • S. talamancense (Wunderlin) C. Jeffrey, синоним P. talamancense
  • секция Frantzia
    • S. panamense (Wunderlin) Lira & Chiang, синоним F. panamense
    • S. pittieri (Cogn.) C. Jeffrey, синоним F. pittieri
    • S. venosum (L.D. Gómez) Lira & Chiang, синоним F. venosa
    • S. villosum (Wunderlin) C. Jeffrey, синоним F. villosa

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Основният представител на рода, култивираната форма ядлив чайот (S. edule edule), е разпространен в тропическите и субтропически райони на света:

Другият култивиран вид, такакото (S. tacaco), се отглежда само в Коста Рика.

Дивите видове са разпространени в различни региони на Централна Америка[3]:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5
  2. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5 стр. 8, 2. Taxonomy and names of the species
  3. Rafael Lira Saade. 1996. Chayote. Sechium edule (Jacq.) Sw. Promoting the conservation and use of underutilized and neglected crops. 8. Institute of Plant Genetics and Crop Plant Research, Gatersleben/International Plant Genetic Resources Institute, Rome, Italy. ISBN 92-9043-298-5. Фиг.1 на стр. 11 и фиг.2 на стр. 12