Чарлс Конрад
| Чарлс Конрад Charles Conrad | |
| американски астронавт | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Национално гробище Арлингтън, Съединени американски щати |
| Националност | |
| Учил в | Принстънски университет |
| Работил в | НАСА |
| Кариера в космонавтиката | |
| Професия | летец-изпитател |
| Звание | капитан от USN |
| Престой в космоса | 49 дни 3 ч 38 мин |
| Селекция | Група НАСА-2 |
| Мисия | Джемини 5, Джемини 11, Аполо 12, Скайлаб 2 |
| Емблема | |
| Активност | 1965 – 1973 г. |
| Семейство | |
| Деца | 7 |
| Подпис | |
| Уебсайт | |
| Чарлс Конрад в Общомедия | |
Чарлс (Пийт) Конрад (на английски: Charles "Pete" Conrad, Jr.) (2 юни 1930 – 8 юли 1999 г.) е американски тест пилот и астронавт на НАСА. Участник в четири космически полета, третият човек, стъпил на Луната.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]

Конрад е завършил елитното училище Darrow в Ню Йорк през 1949 г. Получава бакалавърска степен по аерокосмическо инженерство от Принстънския университет през 1953 г. Още като студент получава свидетелство за летателна годност и квалификация „пилот на леки и спортни самолети“. След дипломирането си постъпва в USN и завършва с пълно отличие школата за морски летци. До 1962 г. работи за американския военноморски флот, като се издига до инструктор, а малко по-късно и тест пилот [1]
Служба в НАСА
[редактиране | редактиране на кода]
Още през 1959 г. Чарлс Конрад достига до последния етап в селекцията на първата група астронавти на НАСА. Остава първа резерва и след три години опитва отново. Този път успява и е избран за астронавт от НАСА на 17 септември 1962 година, Астронавтска група №2. Конрад лети в космоса четири пъти и взема участие в три космически програми – Джемини, Аполо и Скайлаб. Световна известност придобива през ноември 1969 г., когато като командир на Аполо 12 става третият човек в света стъпил на Луната. Най-драматичен се оказва последният му полет през май – юни 1973 г. Тогава Конрад е командир на Скайлаб 2 – първа мисия по програмата Скайлаб. Оказва се, че огромната космическа станция е получила сериозна повреда при изстрелването и започва да прегрява. Системите, които поддържат микроклимата на борда отказват и цялата програма е изправена пред провал. Решителните действия на Ч. Конрад са пълна импровизация, но именно те спасяват целия проект Скайлаб, за което астронавтът е удостоен с най-високото цивилно отличие – Космически медал на честта.
Космически полети на Чарлс Конрад
[редактиране | редактиране на кода]| Космически полети на Чарлс Конрад | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Дата | КК | Емблема на мисията | Функции | Продължителност | |
| 1 | 21 август 1965 | „Джемини 5“ | Пилот | 7 денонощия 22 часа 55 мин 14 сек. | ||
| 2 | 12 септември 1966 | „Джемини 11“ | Командир | 2 денонощия 23 часа 17 мин 8 сек. | ||
| 3 | 14 ноември 1969 | „Аполо 12“ | Командир | 10 денонощия 4 часа 36 мин 24 сек. | ||
| 4 | 25 май 1973 | „Скайлаб 2“ | Командир | 28 денонощия 0 часа 49 мин 49 сек. | ||
| Сумарно време в космоса – 49 денонощия 3 часа 38 мин и 35 секунди. | ||||||
След НАСА
[редактиране | редактиране на кода]Конрад напуска НАСА и USN след мисията до Скайлаб през 1973 г. и започва работа като коментатор в Американската телевизионна и комуникационна компания. От 1976 до 1990 г. е на отговорна длъжност в аерокосмическия гигант McDonnell Douglas. От 1990 г. е един от ръководителите на експерименталния проект за едностепенен космически кораб Делта клипър. На 14 февруари 1996 г. Чарлс Конрад поставя рекорд на околосветски полет със самолет – 49 часа, 28 минути и 08 сек. Умира на 8 юли 1999 г. при мотоциклетна катастрофа в Калифорния.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]
На 1 октомври 1978 г., Чарлс Конрад е награден от Конгреса на САЩ с Космически медал на честта – най-високото гражданско отличие за изключителни заслуги в областта на аерокосмическите изследвания.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||


