Чарлс Конрад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чарлс Конрад
Charles Conrad
американски астронавт

Роден
Починал
Погребан Национално гробище Арлингтън, Арлингтън, САЩ

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Принстънски университет
Кариера в космонавтиката
Професия летец-изпитател
Звание капитан от USN
Престой в космоса 49 дни 3 ч 38 мин
Селекция Група НАСА-2
Мисия Джемини 5, Джемини 11, Аполо 12, Скайлаб 2
Емблема Gemini5insignia.png Gemini 11 patch.pngSkylab1-Patch.png
Активност 1965 – 1973 г.

Уебсайт
Чарлс Конрад в Общомедия

Чарлс „Пийт“ Конрад (на английски: Charles „Pete“ Conrad, Jr.) (2 юни 1930 – 8 юли 1999 г.) е американски тест пилот и астронавт на НАСА. Участник в четири космически полета, третия човек стъпил на Луната.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Конрад тренира по време на проекта Джемини
Конрад става третият човек стъпил на Луната.

Конрад е завършил елитното училище Darrow в Ню Йорк през 1949 г. Получава бакалавърска степен по аерокосмическо инженерство от Принстънския университет през 1953 г. Още като студент получава свидетелство за летателна годност и квалификация „пилот на леки и спортни самолети“. След дипломирането си постъпва в USN и завършва с пълно отличие школата за морски летци. До 1962 г. работи за американския военноморски флот, като се издига до инструктор, а малко по-късно и тест пилот [1]

Служба в НАСА[редактиране | редактиране на кода]

Скайлаб. Ясно се вижда топлозащитния екран монтиран от екипажа на Скайлаб 2.

Още през 1959 г. Чарлс Конрад достига до последния етап в селекцията на първата група астронавти на НАСА. Остава първа резерва и след три години опитва отново. Този път успява и е избран за астронавт от НАСА на 17 септември 1962 година, Астронавтска група №2. Конрад лети в космоса четири пъти и взема участие в три космически програми – Джемини, Аполо и Скайлаб. Световна известност придобива през ноември 1969 г., когато като командир на Аполо 12 става третият човек в света стъпил на Луната. Най-драматичен се оказва последният му полет през май – юни 1973 г. Тогава Конрад е командир на Скайлаб 2 – първа мисия по програмата Скайлаб. Оказва се, че огромната космическа станция е получила сериозна повреда при изстрелването и започва да прегрява. Системите, които поддържат микроклимата на борда отказват и цялата програма е изправена пред провал. Решителните действия на Ч. Конрад са пълна импровизация, но именно те спасяват целия проект Скайлаб, за което астронавтът е удостоен с най-високото цивилно отличие – Космически медал на честта.

Космически полети на Чарлс Конрад[редактиране | редактиране на кода]

Космически полети на Чарлс Конрад
Дата КК Емблема на мисията Функции Продължителност
1 21 август 1965 Джемини 5
Gemini5insignia.png
Пилот 7 денонощия 22 часа 55 мин 14 сек.
2 12 септември 1966 Джемини 11
Gemini 11 patch.png
Командир 2 денонощия 23 часа 17 мин 8 сек.
3 14 ноември 1969 Аполо 12 Командир 10 денонощия 4 часа 36 мин 24 сек.
4 25 май 1973 Скайлаб 2
Skylab1-Patch.png
Командир 28 денонощия 0 часа 49 мин 49 сек.
Сумарно време в космоса – 49 денонощия 3 часа 38 мин и 35 секунди.

След НАСА[редактиране | редактиране на кода]

Конрад напуска НАСА и USN след мисията до Скайлаб през 1973 г. и започва работа като коментатор в Американската телевизионна и комуникационна компания. От 1976 до 1990 г. е на отговорна длъжност в аерокосмическия гигант McDonnell Douglas. От 1990 г. е един от ръководителите на експерименталния проект за едностепенен космически кораб Делта клипър. На 14 февруари 1996 г. Чарлс Конрад поставя рекорд на околосветски полет със самолет – 49 часа, 28 минути и 08 сек. Умира на 8 юли 1999 г. при мотоциклетна катастрофа в Калифорния.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

SpaceMOH.jpg

На 1 октомври 1978 г., Чарлс Конрад е награден от Конгреса на САЩ с Космически медал на честта – най-високото гражданско отличие за изключителни заслуги в областта на аерокосмическите изследвания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]