Червен гривест лемур
| Червен гривест лемур | ||||||||||||||||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Geoffroy, 1812) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Червен гривест лемур в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Червеният гривест лемур (Varecia rubra) е един от двата вида в род гривести лемури (Varecia) от семейство Лемурови (Lemuridae), наред с черно-белия гривест лемур (Varecia variegata). Както всички лемури, червеният гривест лемур произхожда от остров Мадагаскар и се среща само в дъждовните гори на Масоала, в североизточната част на острова.[2]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Червеният гривест лемур тежи около 3.5–4 kg. Дължината на тялото му е 53 cm, а на опашката около 60 cm.[3] С тези си размери, той е една от най-големите полумаймуни в Мадагаскар. Женската е малко по-едра от мъжкия.[4]
Меката гъста козина на лемура е на цвят ръждиво червена и черна (на главата, корема, опашката, стъпалата и вътрешната част на краката). На тила има млечнобяло петно. Някои екземпляри имат бяло или розово петно на задната част на крайниците, или пръстени в подобен цвят в основата на опашката.
Поведение[редактиране | редактиране на кода]
Червеният гривест лемур е много чистоплътно животно и прекарва много време в пощенето на козината си. Долните му резци и ноктите на средните пръсти на краката му са специално приспособени за пощене. Долните резци растат напред, леко раздалечени, с което наподобяват гребен, с който лемурът приглажда дългата си пухкава козина.
В дивата природа лемурът живее около 15–20 години. В плен може да живее и до 25 години, а известен случай и на лемур живял 33 години. Той е дневно животно, най-активно сутрин и вечер.[5]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Храни се основно с плодове, цветен прашец и нектар. При липса на плодове се задоволява с листа и семена.[3]
Социални йерархии[редактиране | редактиране на кода]
Червените гривести лемури обичайно живеят в малки матриархатни групи от 2-16 екземпляра, но са срещани и групи до 32 екземпляра.
Размножаване и отглеждане на малките[редактиране | редактиране на кода]
За разлика от други дневни[3] полумаймуни, женските червени гривести лемури строят на 10–20 метра над земята гнезда, направени от клонки, листа, увивни растения и козина. Както другите лемури и много от бозайниците на остров Мадагаскар, размножителният период на червения гривест лемур е фиксиран и съвпада с края на сухия сезон (май – юли). Така малките се раждат през влажния сезон, когато има повече храна.
Бременността при червения гривест лемур продължава 102 дни. Женската ражда до 6, но обичайно до 2-3 малки. Новородените имат козина и проглеждат веднага, но са неподвижни. Женската ги отглежда в гнездото до седмата им седмица, а ги отбива на четвъртия месец. Изследвания показват, че 65% от новородените не достигат до тримесечна възраст и често умират при падане от гнездото.[3]
Общуване[редактиране | редактиране на кода]
Служителите на Duke Lemur Center в Университета Дюк са регистрирали около 12 различни сигнали на червени гривести лемури. Установено е, че червените и черно-белите гривести лемури разбират взаимно сигналите си, въпреки че обитават различни части на Мадагаскар. Важно средство за предаване на информация е и маркирането на територия.[3]
Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]
Червеният списък на световнозастрашените видове определя червения гривест лемур като застрашен вид основно по причина свиването на ареала му, лова и търгуването с лемури като домашни любимци.[2] Основаването на Националния парк „Масоала“ през 1997 година спомага за защитаването на вида, макар че много червени гривести лемури не живеят на територията на резервата и продължават да са силно застрашени.[3]
Точният статут на червения гривест лемур в диво състояние не е изцяло проучен, но скорошни изследвания показват, че той е застрашен с намаляваща популация в природата.
Два червени гривести лемура има в Софийския зоопарк.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Varecia rubra (Geoffroy, 1812). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Andrainarivo, C., Andriaholinirina, V. N., Feistner, A., Felix, T., Ganzhorn, J., Garbutt, N., Golden, C., Konstant, B., Louis Jr., E., Meyers, D., Mittermeier, R. A., Perieras, A., Princee, F., Rabarivola, J. C., Rakotosamimanana, B., Rasamimanana, H., Ratsimbazafy, J., Raveloarinoro, G., Razafimanantsoa, A., Rumpler, Y., Schwitzer, C., Thalmann, U., Wilmé, L. & Wright, P. Varecia rubra // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 06 Oct 2008. (на английски)
- ↑ а б в г д е Duke Primate Center red ruffed lemur // Архивиран от оригинала на 2011-03-05. Посетен на 5 април 2006.
- ↑ red ruffed lemur factsheet // Архивиран от оригинала на 2007-06-01. Посетен на 16 април 2007.
- ↑ Animal Info - Ruffed Lemur // Посетен на 16 април 2007.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Red ruffed lemur в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||
