Черен синигер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черен синигер
Parus ater01.jpg
Parus ater 2 (Marek Szczepanek).jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Paridae Синигерови
род: Periparus
вид: Periparus ater Черен синигер
Научно наименование
Уикивидове Periparus ater
Синоними
Parus ater Linnaeus, 1758
Разпространение
Periparus ater distribution.png
черен синигер в Общомедия
Periparus ater

Черният синигер (Periparus ater) е птица от семейство Синигерови (Paridae). Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Черният синигер е доста по-дребен от големия синигер (Parus major). Дълъг е заедно с опашката към 11 cm. и тежи 10 грама; заедно с кралчето и орехчето се нарежда сред най-дребните български птици. Разпознава се по саждено-черното шапче на главата, белите бузи и най-вече характерното бяло петно на тила. В действителност светлото тилово петно служи за зрителна връзка между синигерите в тъмните иглолистни гори. Видовото име "ater" на латински означава "черен", а в България е известен и под името "боров синигер".

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Черният синигер обитава предимно иглолистни гори от бор, смърч и елха, където е фонов вид. Разпространен е в почти цяла Европа, Сибир, Далечния изток до Корея, Хималаите, Мала Азия и Северна Африка. В България го има по всички планини с иглолистни масиви.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Черният синигер е в непрекъснато движение по иглолистните клонки: ходи по тях и подхвръква в търсене на насекоми и други дребни безгръбначни, някои от които - паразити по дърветата, така че той играе своята роля в "поддържането" на горите. Освен с безгръбначни сериозен процент от храната му включват семената на различни видове горски дървета. Поради навика си да се придържа високо в дървесните корони не е съвсем лесен за наблюдение, но е гласовит и може да се установи като присъствие по обажданията си, а в брачния период - и по песента.

През есента и зимата извършва вертикална миграция - спуска се на по-ниско в търсене на храна, както правят и много други видове птици: например синигерите (Parus), кралчетата (Regulus) и горските зидарки (Sitta).

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Двойките се връщат от скитането през зимата в гнездовия си район през месец март. Правят гнездото си невисоко в естествени дупки на стари дървета, както и такива издълбани от други животни: кълвачи, катерици и др. За един сезон двойката може да отгледа и повече от едно люпила, обикновено не повече от две. В края на април - началото на май женската снася 8 - 11 яйца. Женската мъти около 14 дена. През това време я храни мъжкият, който ѝ носи храна по 2 - 3 пъти на всеки час. След излюпването на пиленцата майката също се включва в изхранването на малките - носят храна на жълтите човки по 300 пъти на ден! В гнездото малките прекарват 20-ина дни. След излитането семейството се движи заедно още 2 седмици. През това време родителите продължават в движение да подхранват летящите пиленца и да ги учат как да си търсят храна.

След като малките синигери станат самостоятелни, двойката пристъпва към отглеждане на второто поколение.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

На български се казва "черен синигер" заради чисто черното като въглен шапче. Поради същата причина на английски е "Coal Tit", букв. "синигер с цвят на въглища", на немски е "Tannen-Meise", "елхов синигер", а на руски е "московка", видоизменено от "масковка" -- "птичка с маска".

Най-много черни синигери авторът на горното описание е наблюдавал в обширния смърчов масив между хижите Добрила и Незабравка в Сопотския дял на Средна Стара планина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]