Черешова задушница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черешова задушница
Черешова задушница
Тип народен
Дата съботният ден пред Петдесетница
Обичаи на задушница камбаната бие траурно, починалите посещават гроба, преливат го с вино и раздават на присъстващите жито
Свързан с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък
Черешова задушница в Общомедия

Черешова задушница (Спасовска задушница, Душница, пловдив. Банско одуше) е съботният ден пред Петдесетница, втората Задушница за годината.

Той е ден в памет на всички починали православни християни и наричан още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. [1]

След Възнесението на Господ входът на царството небесно — раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно — с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.

В източното православие в една календарна година има 4 задушници — преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Днес е Черешова задушница. // Дневник, 11 юни 2011. Посетен на 11 юни 2011.