Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)
Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Българо-византийска война | |||
Българо-византийски войни | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1331 – 1332 г. | ||
Място | Област Ямбол, южни черноморски градове | ||
Резултат | Българска победа
| ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Българо-византийската война от 1331 до 1332 г. е военен конфликт между двете държави за властта над областите между Ямбол и Черно море.
Предишни събития
[редактиране | редактиране на кода]След поражението при Велбъжд в България бил коронован за цар Иван Стефан. Византийският император Андроник III се възползва от ситуацията, прекратява войната със сръбското кралство и се отправя към българските земи, като завладява всички земи от Ямбол до черноморието, включително Анхиало и Месемврия.
Войната
[редактиране | редактиране на кода]След търновския преврат от 1331 г. Иван Александър бил провъзгласен за цар и в отговор на действията на византийския император, предприема поход срещу източно тракийските земи възвръщайки превзетите по-рано от Андроник III градове. След похода, българският владетел е бил принуден да концентрира силите си на северозапад срещу въстаналият деспот Белаур.
Скоро, Андроник III отново напада оспорените територии и си възвръща контрола над тях но този път с изключение на Анхиало.
След като успява да потуши бунта, Иван Александър се опитва чрез дипломация да накара Андроник да предаде окупираните от него градове, но не постига особен резултат. В крайна сметка българският владетел повторно потегля срещу източните тракийски земи. Византийският хронист Никифор Григора пише:
„ | Александър веднага събрал войските си, на брой около осем хиляди. Към тях прибавил и две хиляди наемници – скити (татари). Той тръгнал от Търново и на петия ден пристигнал и се разположил на лагер близо до крепостта Русокастро. Бил научил че там е императорът.[1] | “ |
След известната битка при Русокастро българските сили си възвръщат контрола на крепостите Скафида, Созопол, Урдовиза и Агатопол. През 1332 г. е сключен мирен договор, според който областта между Ямбол и Черно море е върната в пределите на българската държава. Уговорен е годеж на сина на Иван Александър – Михаил Асен с дъщерята на Андроник III – Мария. Към 1339 г. мирните отношения между двете държави са закрепени.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 172, 173, 174.