Направо към съдържанието

Чернова:Българо-византийска война (1331 – 1332)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българо-византийска война
Българо-византийски войни
Информация
Период13311332 г.
МястоОбласт Ямбол, южни черноморски градове
РезултатБългарска победа
  • Областта между Ямбол и Черно море е върната в пределите на българската държава
Страни в конфликта
Втора българска държаваВизантийска империя
Командири и лидери
Иван АлександърАндроник III
Сили
8000 българска войска
2000 татарски наемници
над 3000
Жертви и загуби
неизвестнотежки

Българо-византийската война от 1331 до 1332 г. е военен конфликт между двете държави за властта над областите между Ямбол и Черно море.

След поражението при Велбъжд в България бил коронован за цар Иван Стефан. Византийският император Андроник III се възползва от ситуацията, прекратява войната със сръбското кралство и се отправя към българските земи, като завладява всички земи от Ямбол до черноморието, включително Анхиало и Месемврия.

След търновския преврат от 1331 г. Иван Александър бил провъзгласен за цар и в отговор на действията на византийския император, предприема поход срещу източно тракийските земи възвръщайки превзетите по-рано от Андроник III градове. След похода, българският владетел е бил принуден да концентрира силите си на северозапад срещу въстаналият деспот Белаур.

Скоро, Андроник III отново напада оспорените територии и си възвръща контрола над тях но този път с изключение на Анхиало.

След като успява да потуши бунта, Иван Александър се опитва чрез дипломация да накара Андроник да предаде окупираните от него градове, но не постига особен резултат. В крайна сметка българският владетел повторно потегля срещу източните тракийски земи. Византийският хронист Никифор Григора пише:

Александър веднага събрал войските си, на брой около осем хиляди. Към тях прибавил и две хиляди наемници – скити (татари). Той тръгнал от Търново и на петия ден пристигнал и се разположил на лагер близо до крепостта Русокастро. Бил научил че там е императорът.[1]

След известната битка при Русокастро българските сили си възвръщат контрола на крепостите Скафида, Созопол, Урдовиза и Агатопол. През 1332 г. е сключен мирен договор, според който областта между Ямбол и Черно море е върната в пределите на българската държава. Уговорен е годеж на сина на Иван Александър – Михаил Асен с дъщерята на Андроник III – Мария. Към 1339 г. мирните отношения между двете държави са закрепени.

  1. Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 172, 173, 174.